Стефан Стамболов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стефан Стамболов български политик

Роден:	12 февруари 1854 Търново, днес България
Починал:	18 юли 1895 София, България

Стефан Николов Стамболов е български революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар й критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия.

[редактиране] Ранни години

Стефан Стамболов е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето.

Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Духовната семинария в Одеса (1870–1872), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.

Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет на 2-3 септември 1874. През есента е изпратен от БРЦК в България. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев („Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“). Стамболов участва в Общото събрание на БРЦК на 24 август 1875, на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание.

След неуспеха на Старозагорското въстание Стамболов отново заминава за Румъния. На 13 октомври 1875 участва в събранието на БРЦК в Гюргево, взело решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Той е определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния, където участва в ръководството на Българското централно благотворително общество (БЦБО) и издава основания от Ботев вестник „Нова България“.

[редактиране] Политическа дейност

Паметникът на Стамболов във Велико Търново

Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Той е народен представител във II (1880-1881), III (1882-1883), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894) и VIII (1894-1895) Обикновено Народно събрание. Подпредседател е на II (1881) и IV (1884) Обикновено Народно събрание и председател на IV Обикновено Народно събрание (1884-1886).

Като председател на парламента той е първото официално лице в Княжество България, подкрепило преврата в Пловдив, довел до осъществяването на Съединението през 1885. След детронирането на княз Александър I през 1886 той се обявява решително срещу преврата и организира отстраняването на неговите организатори.

След абдикацията на княз Александър I Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887). Той свиква III Велико Народно събрание (1886-1887), въпреки настояванията на Русия, която отказва да признае избора на княз Фердинанд I.

След избора на княз, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия (1887 – 1894). Той потушава проруските военни метежи в Русе и Силистра през 1887 и се противопоставя решително на част от опозицията, която, подобно на руското правителство, отказва да признае легитимността на княз Фердинанд I. Някои нейни представители заминават в чужбина, а други са изпратени в затвора.

Княз Фердинанд, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894. На 6 /18 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от политически врагове.

[редактиране] Източници

Материал от Словото, използван с разрешение
Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.

[редактиране] Външни връзки

Слово на президента Георги Първанов, в което нарича Стамболов националист
Още за Стефан Стамболов - статия на К. Чуканов

Константин Стоилов	>>>	министър-председател (1 септември 1887— 31 май 1894)	>>>	Константин Стоилов
Георги Странски	>>>	министър на вътрешните работи (1 септември 1887— 31 май 1894)	>>>	Константин Стоилов
Георги Странски	>>>	и.д. министър на външните работи и изповеданията (16 юни 1890— 14 ноември 1890)	>>>	Димитър Греков
Георги Живков	>>>	и.д. министър на народното просвещение (1 декември 1893— 31 май 1894)	>>>	Васил Радославов