Александър Теодоров-Балан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алексдандър Теодоров-Балан български филолог
Роден:	27 октомври 1859 Кубей, Бесарабия
Починал:	12 февруари 1959 София

Александър Стоянов Теодоров-Балан, български езиковед, литературен историк и библиограф, академик, е роден в с. Кубей, Бесарабия, дн. в Украйна, в семейството на българи преселници. Следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език". През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература.

Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896–1897 г., 1902–1903 г.), а също така и като декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900 г., 1904–1905 г.).

В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийски университет и действителен член на БАН.

От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".

Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история. На тези проблеми са посветени най-известните му трудове:

• Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив 1898
• Софроний Врачански..., С. 1906
• Кирил и Методий. Жития..., С. 1920
• Нова българска граматика, С. 1940
• Борба за съвременен правопис (1921–1923 г.), С. 1924
• Нова българска граматика за всякого, С. 1958
• Избрани произведения, С. 1987
• Книга за мене си, С. 1988

Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думите: възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и мн. др.

Личния живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му, французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.

Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица "Христо Георгиев" 4 в София. Каквото й да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин, Николай Лилиев, Петър Динеков и др., го виждат само за малко на университетски празници.

Синовете му - Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир е авиоинженер, директор на "Луфтханза" за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е смъртна. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.

Александър Балан доживява почти 100 годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.

[редактиране] Източници

• Агенция Фокус от 29 януари 2006 г.
• Страница БГ-История
• Университетска библиотека; Библиотека Славика
• Русин Русинов, Теодоров-Балан, Александър Стоянов // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. IV (допълнения), София, 2003, ISBN 954-430-949-7 (АИ) (Т. IV); ISBN 954-8712-28-8 (ИЛ при БАН), с. 44-47