Църковнославянски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Църковнославянският език или черковнославянският език е книжовен език, запазил до голяма степен основната структура на старобългарския. Сред различни славянски народи така се наричат местните наследници на езика на Кирил и Методий, но те не се покриват напълно с понятието редакции на старобългарския език. Самото наименование църковнославянски показва функциите на този език – той се използва предимно за религиозни цели и през вековете се променя сравнително слабо, докато редакциите на старобългарския, използвани в други стилове: летописен, документален, делови, юридически, епистоларен и др., се променят бързо и се развиват в национални езици.
Съдържание |
[редактиране] Руски църковнославянски
Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на старобългарския, но постепенно се обособява като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.
[редактиране] История
Историята на книжовните езици на източноправославните славяни представлява продължителен процес на срещане на църковнославянския език с местните културни диалекти и преплитането им в местните писмености. Най-характерно за руските области е, че при първоначалната среща на старобългарския със староруските диалекти през 11 век, се ражда руската редакция на старобългарския език, която става основа както за книжовния староруски език (с предимно южноруски черти), така и за църковнославянския език.
В периода на късното средновековие руският църковнославянски език, тогава наричан все още славянски език, се налага като книжовен език в Русия и остава като такъв до края на 18 век, когато е изместен окончателно от съвременния руски език. Успоредно с него се използват староруски език и руската редакция на старобългарския, които претърпяват големи промени, за разлика от църковнославянския, и се развиват естествено до съвременния руски език.
След 15 век църковнославянският език в Русия се „европеизира“. Той постепенно се разпространява като книжовен език сред редица, предимно източноправославни славянски народи (сърби, българи и др.), но и в някои неславянски страни (Румъния, Литва). Във всяка от тези страни, в зависимост от особеностите на местния език, възниква съответната редакция на църковнославянския – българска, сръбска и т.н. През 18 – 19 век се правят опити църковнославянският език да бъде наложен като книжовен език в Сърбия, България и др.
През втората половина на 18 век, в периода на Просвещението, в Русия започва да се наблюдава стремеж към налагане на руския език като книжовен. В края на 18 и началото на 19 век влиянието на църковнославянския език рязко намалява и в другите страни, където е използван като книжовен. Функцията му на общославянски книжовен език отпада. По този начин се създават условия за отмирането на църковнославянския език. Въпреки всичко, той остава в употреба за църковни цели и до днес, например при тържествени източноправославни литургии и други случаи.
[редактиране] Характерни особености
Руският църковнославянски почти изцяло наследява морфологичните черти на старобългарския език и в това отношение може да се смята за южнославянски език. Въпреки това, ако се направи дори и бегло сравнение например на текстове от Новия завет на старобългарски и църковнославянски, ще се забележи, че има и редица разлики. Ето някои от тях:
[редактиране] В областта на фонетиката
- Най-характерната разлика между старобългарския и църковнославянския език е обусловена от двувековната дистанция между тях: в църковнославянски не действа законът за възходящата звучност на сричката. Слабите ерови гласни (ерове) отпадат (дъва > два, чьто > что и т.н.), а силните се озвучават според източнославянските фонетични закони:
- ъ > о (сътвори > сотвори)
- ь > е (вьшьдъ > вшедъ)
- ( В примерите първо се дава старобългарският вариант, а след това църковнославянският)
- Въпреки тази промяна, еровете в края на думите продължават да се пишат на етимологичните им места: сынъ, великъ, въ
- Друга отличителна черта на църковнославянски е източнославянският рефлекс на назалните гласни (така наречените носовки или юсове):
- голямата носовка се заменя с у или ю будетъ, кающий
- малката носовка се заменя с я или а (след ж, ч, ш, щ): распяша
- Източнославянска по характера си е и промяната на рь (от сричкотворно р) в ер:
- прьси > перси (гърди)
- прьвъ > первый
- Изгубването на ы след г и к също е типична източнославянска черта:
- дроугъи > дроугiй
- отъ Лоукъи > отъ Луки
- Промяната на ятовата гласна е извършена също според източнославяснките фонетични закони. Макар че ят почти винаги се пише на етимологичносто си място, има и известен брой отклонения, които отразяват реалния изговор:
- прежде (в представката пре-)
- прейдемъ (и в окончанието -емь)
- Има още редица разлики във фонетиката на старобългарски и църковнославянски, но силата на традицията е запазила и редица южнославянски фонетични черти:
- запазване на жд < *dj: прежде
- запазване на щ от *tj или *kti: хощете (вм. хочете)
- запазване на съчетанията ра, ла (вместо оро, оло): гласъ (вм. голосъ)
[редактиране] В областта на морфологията
В морфологичната система на църковнославянски има сравнително по-малко разлики от старобългарски, в сравнение с фонетичната:
- замяна на енклитичната форма за 3 лице единствено число мъжки род винителен падеж на личното местоимение и с его: Тоу и пропяшя > Ту распяша его
- използване на източнославянско окончание за прилагателните от мъжки род единствено число в творителен падеж: гласъмь вельемь > гласомъ велiимъ
- в повелително наклонение също се използва източнославянска форма: блюдите (в старобългарски вместо и има ятова гласна)
- условно наклонение в църковнославянски се образува с быхъ, вместо с бимь: възвеселилъ ся бимь > возвеселилъ ся быхъ
- атематичният аорист се заменя с нови форми: обрbтъ > обрbтохъ
Възможно е да се открият и други разлики в морфологията на старобългарски и църковнославянски.
[редактиране] В областта на синтаксиса
- Една от най-съществените разлики е заместване на супина при глаголите за движение с инфинитив: ведbхХ оубитъ > ведяху убити
- Дателният самостоен, напр. и слъньцю мръкъшю, се замества с конструкции от типа и померче солнце, но не винаги – понякога се запазва, напр.: въ тъ дьнь вечероу бъивъшю > въ той день вечеру бывшу
- Забелязват се и редица различия в словореда:
- възвратната частица ся в църковнославянски под източнославянско влияние винаги е непосредствено след глагола (като дори се пише слято): рХгаахХ же ся > ругахуся же
- различия от типа: чьто хощете ми дати > что ми хощете дати и др.
- Родителният падеж при отрицание не се спазва последователно: не помететъ храминъи > не помететъ храмину
И в областта на синтаксиса е възможно да се открият и други разлики между старобългарски и църковнославянски.
[редактиране] В областта на лексиката
В областта на лексиката е естествено да се открият разлики, понеже църковнославянският език векове наред съществува в източнославянска среда. Ето няколко лексикални разлики:
- кънигъи — писмены
- година — часъ
- ладии — корабль и др.
[редактиране] Външни препратки
- Библията на църковнославянски език (във формат PDF)
- Проблеми на компютърното използване на църковнославянския език (на руски)
| Славянски езици | |||
| Източнославянски | Староруски † | Древноновгородски † | Руски | Старобелоруски † | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език | ||
| Западнославянски | Чешки | Кашубски | Кнаански † | Долнолужишки | Полабски † | Полски | Поморянски † | Словашки | Словински † | Горнолужишки | ||
| Южнославянски | Банатски български | Босненски | Български | Хърватски | Македонски | Молиски Хърватски | Черногорски | Старобългарски † | Сръбски | Сърбохърватски | Словенски | Славяносръбски език † | ||
| Други | Праславянски † | Църковнославянски | Русенорски † | Словио | ||
| † Отмрели езици | |||
