Молдавска Съветска Социалистическа Република
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Советикэ Сочиалистэ Молдовеняскэ Молдавска Съветска Социалистическа Република |
|
Девиз: Пролетарь дин тоате цэриле, униць-вэ! | |
Образувана | 2 август 1940 |
В състава на СССР | от 2 август 1940 до 27 август 1991 |
Столица | Кишинев |
Площ |
33 700 км2 14-та в СССР |
Население |
4 337 000 души (1989) 9-та в СССР |
Гъстота |
128,2 души/км2 1-ва в СССР |
Молдавската Съветска Социалистическа Република (Молдавска ССР, МССР) е една от републиките на Съветския Съюз (2 август 1940 - 27 август 1991). Намирала се е в югозападната част СССР. На запад е граничила с Румъния, на изток, север и юг - с Украинската ССР.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Присъединяване на Бесарабия към СССР
На 23 август 1939 година е подписан Пактът Рибентроп-Молотов - договор за ненападение между Германия и Съветския съюз. В секретния, допълнителен протокол към този договор са разграничават сфери на влияние в Източна Европа и, в частност, се подчертава интереса на СССР спрямо Бесарабия.
На 26 и 27 юни 1940 година правителството на СССР отправя на румънското правителство две ноти, в които се иска връщане на Бесарабия на Съветския съюз. Кралският съвет на Румъния е принуден да се съгласи със съветските искания. С нотa от 28 юни 1940 година правителството на Румъния се съгласява с предложението да върне Бесарабия, а също така и с кратките срокове на изтегляне на своите войски и администрация. В същият ден, на 28 юни, в Бесарабия нахлуват частите на Червената армия.
[редактиране] Образуване на Молдавската ССР
На 2 август 1940г. на VII сесия на Върховния Съвет на СССР е приет "Закон за образуване на съюзна Молдaвска Съветска Социалистическа Република".
В състава на Молдавската ССР са включени: град Кишинев, 6 от 9 уезда на Бесарабия (Белцки, Бендерски, Кахулски, Кишиневски, Оргеевски и Сорокски), а също и град Тираспол и 6 от 14 района на бившата Молдавската АССР (Григориополски, Дубосарски, Каменски, Рибницки, Слободзейски и Тирасполски). Останалите райони на МАССР - Акермански, Измаилски и Хотински уезди на Бесарабия са присъединени към Украинската ССР.
По-късно, през ноември 1940 година, границата между МССР и УССР е изменена. Към Украинската ССР са присъединени 61 населени места с население 55 хил. души (46 населени места от Бендерски уезд, 1 населено място от Кахулски уезд, 14 населени места от бившите райони на МАССР). Към Молдавската ССР са присъединени 96 населени места с население 203 хил. души (76 населени места на Хотинския уезд, 6 - от Измаилски и 14 Акермански уезди). Тези изменения са мотивирани с това, че в населените места, предадени на Молдавската ССР, преобладавало молдовско население, а в предадените на Украинската ССР - украинско, българско и руско население.
След тези промени, територията на МССР съставлявала 33,7 хил. км², население — 2,7 млн. души, от които 70 % молдовци. Столицата на републиката е град Кишинев.
[редактиране] Обявяване на независимостта на Молдова
На 23 юни 1990 година Молдовската ССР заявява своя суверенитет, а на 27 август 1991 - своята държавна независимост. Първият президент на независима Молдова е Мирча Снегур.
На 17 март 1991 се провежда Всесъюзен референдум за запазване на Съюза на Съветските Социалистически Републики, но органите на властта в Молдова възпрепятстват провеждането на референдума на територията на републиката.
[редактиране] Население
Националният състав (по данни от 1970 г.):
Националност | хил. души |
---|---|
молдовци | 2 304 |
украинци | 507 |
руснаци | 414 |
гагаузи | 125 |
евреи | 98 |
българи | 74 |
белоруси | 10 |
По време на Съветската власт населението в Молдова нараства с по-бързи темпове, отколкото е средния прираст за СССР. Това обусловя по-висок естествен прираст на населението на Молдова в сравнение със останалата част на СССР като цяло и положителна миграция на населението в републиката.
|
||
Азербайджанска ССР | Арменска ССР | Белоруска ССР | Грузинска ССР | Естонска ССР | Казахска ССР | Киргизка ССР | Латвийска ССР | Литовска ССР | Молдавска ССР | Руска СФСР | Таджикска ССР | Туркменска ССР | Узбекска ССР | Украинска ССР
|