Клавдий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Клавдий римски император |
|
 |
|
| Роден: | 1 август 10 пр.н.е. Лугдунум, дн. Франция |
|---|---|
| Починал: | 13 октомври 54 Рим, Италия |
Тиберий Клавдий Нерон Германик (1 август 10 пр.н.е. в Лугдунум — 13 октомври 54 в Рим) е римски император от 24 януари 41 до 13 октомври 54.
[редактиране] Произxод и възкачване на трона
Клавдий е роден в Лугдунум (Лион) и е син на Нерон Друз, брат на Тиберий, и Антония, дъщеря на Марк Антоний и Октавия.
Въпреки знатния си произход Клавдий няма в началото перспективи за кариера в политиката. Причината са физическите му недостатъци: Светоний пише, че Клавдий куцал и заеквал, при възбуда му треперяла главата и имал пяна на устата. Освен това страдал от болки в стомаха. Учените не са единни по въпроса, от какво е страдал Клавдий, има няколко възможности: спастична парализа, множествена склероза или възпаление на мозъчната кора. Но тези недостатъци не се отразяват на умственото му развитие, факт който околните не взимат под внимание. Едва Калигула забелязва това и вади Клавдий от забвението. Калигула се нуждае от лоялен сътрудник и Клавдий става през 37 сенатор и консул.
Убийството на Калигула хвърля Рим в хаос. Германските телоохранители на императора преследват убийците, а в същото време сенатът се опитва да вземе властта и да върне републиката.
Преторианците обаче не застават на тяхна страна, тъй като нямат изгода от връщането на републиката. В императорския дворец един от войниците случайно се натъква на Клавдий, който се крие зад една завеса. Във всеобщия хаос това лесно би било краят на Клавдий, но тъй като преторианците отчаяно се нуждаят от законен наследник на трона, историята поема по съвсем друг път. Още на същия ден Клавдий е откаран в казармата на преторианците и е обявен за император. Новият император създава опасен прецедент, като награждава преторианците за тяхната лоялност с по 15 000 сестерции на човек.
Първите мерки, които предприема са да накаже убийците на Калигула. Атентатът срещу Калигула кара Клавдий да предпиеме мерки, които да му спестят такава участ, а и да го направят популярен сред народа. Процесите, водени заради държавна измяна, са спрени, а актовете унищожени. Също и запасът от отрова на Калигула. Конфискуваните от предшественика му земи са върнати на притежателите им, а съответните закони са отменени.
Въпреки това опити за убийство не липсват и Клавдий реагира бързо и решително, когато смята, че животът му е застрашен. По време на управлението му по тази причина са екзекутирани 35 сенатора и 300 конника. Не малко от тях са жертви на интригите на жените и приближените му, които използват страховете на императора, за да се оттърват от враговете си. Един пример за това е съдбата на Апий Силан, който е трябвало да се ожени за майката на Месалина (жената на Клавдий). Според слуховете Апий отказва да спи с Месалина и за отмъщение тя го оклеветява. Силан е обвинен в опит за убийство срещу Клавдий и екзекутиран.
През 42 дори избухва въстание в Илирия водено от Лиций Скрибониан заради неспирните екзекуции. Потушено е бързо, а някои от видните сенатори обвинени в съучастие са екзекутирани.
[редактиране] Интриги
Един от проблемите на Клавдий в личния му живот са жените му. Първата му жена, Плавтия Ургуланила, не само му изневерява, но и е заподозряна в опит за убийство на Клавдий. С нея се развежда през 24 г.
Втората му жена е Елия Петина, която му ражда дъщеря. От нея Клавдий се развежда през 38. След това 48-годишният Клавдий се жени за Месалина, която тогава е едва на 18 години.
Месалина му ражда син, Тиберий Клавдий Германик, месец след интронизацията му. По-късно ще бъде наречен Британик. Месалина знае, че като майка на престолонаследника е защитена срещу всякакви атаки отвън и безсрамно използва тази си позиция.
|
||||||||||||||||||||
За да премахне враговете си, си служи с клевети. Много от видните сенатори по този начин са екзекутирани. Една от първите ѝ жертви е Юлиа Ливия, сестра на Калигула. Месалина е известна и с многобройните си афери. Сред любовниците ѝ са както обикновени актьори така и сенатори. Аферите ѝ остават без последствия, или ги прикривала умело или императорът си е затварял очите. През октомври 48 г. обаче тя прекалява. Докато Клавдий е в Остия, тя се жени за един от любовниците си, кандидат-консула Гай Силий.
Причините за тези ѝ действия не са изяснени. Възможно е да става въпрос за началото на преврат, защото когато Клавдий научава за станалото, го обвзема страх, че вече е свален. Много от хората в сената и администрацията се колебаят, на коя страна да застанат. В тази несигурна ситуация решително действа секретарят на Клавдий, Нарцис.
Откарва Клавдий в казармата на преторианците. Там е откаран и Силий, който малко след това е екзекутиран. На Месалина преторианците не дават шанс да се защити пред Клавдий. Убита е без да може да се срещне с него. Преторианците се страхуват, че императорът ще я помилва.
Децата на Месалина също нямат късмет. Британик по-късно е убит от Нерон. Нейната дъщеря Октавия се жени за Нерон, но по-късно е заточена и убита.
Още в началото на управлението си Клавдий трябва да се занимава с конфликта между юдеи и гърци в Александрия. Императорът не заема страна в спора, но дава да се разбере, кой има най-силната позиция — империята.
В администрацията най-важен помощник е Луций Вителий, баща на бъдещия император Вителий. Друга важна личност е Нарцис, секретар и фактически шеф на кабинета.
По време на управлението си Клавдий се интересува живо от право и финанси. Понякога дори сам се изявява като съдия. Но много от непредсказуемите му присъди не му носят симпатии, особено сред сенаторите. Въпреки това Клавдий налага всеобщи правни норми за социално слаби, ускорява съдопроизводството.
Въпреки множеството екзекуции на сенатори императорът избягва да влиза в конфликт с тях и им оказва респект, макар че се опитва да ореже правомощията им. Друг белег на управлението на Клавдий е централизацията на администрацията.
Именно Клавдий, който никога не е бил войник, постига първото териториално разширение на империята след Октавиан. Най-значителното му постижение е завладяването на Британия. Началник на римските войски там е Аулус Плавт. Клавдий по-късно посещава войските лично. Освен това са анексирани Тракия, Ликия, Мавритания и Норикум. Също така все по-масово се дава римско граждаство на населението в провинциите. Особено благосконен е императорът към Галия и родния си град Лугдунум.
[редактиране] Смърт
След аферата Месалина, Клавдий решава никога повече да не се жени. Но скоро е убеден от финансовия си министър Палас да се ожени за Агрипина, сестра на Калигула. За целта сенатът му дава специално разрешение за свадбата, тъй като Клавдий е чичо на Агрипиа.
За всеобщ ужас Агрипина се оказва също толкова властолюбива, както и Месалина. Главната ѝ цел е да види като престолонаследник сина си от първия си брак, Луций Домиций Ахенобарб. Убеждава Клавдий да го осинови под фамилното име Нерон. През 51 г. Нерон е обявен за престолонаследник.
Тъй като преторианците предпочитат Британик на престола, Агрипина премахва преторианските главнокомандващи и ги заменя с верен на нея офицер.
Единственият който сега ѝ пречи е Клавдий, който отровен според преданието с гъби. Умира на 13. октомври 54 г.
| Римски императори | ||
| Калигула (37 г. — 41 г.) | Клавдий (41 г. — 54 г.) | Нерон (54 г. — 68 г.) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
