Калигула
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Калигула римски император |
|
 |
|
| Роден: | 31 август 12 Анциум |
|---|---|
| Починал: | 24 януари 41 Рим, дн. Италия |
Гай Цезар Германик (31 август 12 г. - 24 януари, 41 г.), познат още като Гай Цезар или Калигула, е римски император. Роден е в Антиум (днешен Анцио). Управлява в периода 37 г. - 41 г. Известен е със своя подчертано екстравагантен, ексцентричен и понякогога жесток деспотизъм. Бил е убит през 41 г. от охранителите си.
Гай бил най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий - чичо.
[редактиране] Детство и юншество
Животът на Гай започнал обещаващо. Родителите му били много известни. Германик бил един от най-обичаните генерали в Рим. Той бил осиновен от Август, като това го свързало силно с юлианската династия. Агрипина Старата била правнучка на Август и образец за подражание за жените в Рим. Гай станал талисман на бащината си армия. Войниците се развличали когато Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи, и скоро той почнал да бъде наричан "Калигула", което означава "малка обувка" на латински. Той си спечелил този прякор заради малките обувки, които били част от "костюма" му. През 14 г., когато кончината на император Август станала обществено достояние, войниците от лагера на Германик за малко щели да вдигнат бунт, противопоставяйки се на възкачването на Тиберий на императорския престол, тъй като искали Германик да стане император. Германик изпратил Агрипина и Калигула далеч от бурята, която била на път да се разрази, и се опитал да усмири хората си. Скоро напрежението стихнало, защото те се бояли, че техния талисман, Калигула, може да не се появи повече. Обещали да се държат благоприлично, стига Калигула да се завърне. Германик наредил Агрипина и Калигула да бъдат доведени обратно.
|
||||||||||||||||||||
Тиберий, новият император, осиновил Германик. Но Тиберий не бил привързан към Германик, вероятно заради неговата голяма популярност. Германик умрял на 10 октомври 19 г. Взаимоотношенията между Тиберий и Агрипина не се подобрили и Калигула, заедно със своите сестри, отишъл да живее при своята прапрабаба, Ливия (вдовица на Август и майка на Тиберий). Когато тя умряла през 27 г., Калигула и сестрите му се преместили при прабаба си Антония. Домът на Антония е бил посещаван от много източни монарси. Тя е била приятелка с роднините на Ирод Велики. При нея Калигула се запознава и се сприятелява с тримата синове на Антония Трифена и Котис от Тракия: Реметалк III (последен цар на сапейската династия), Котис IV (става цар на Армения) и Полемон II (става цар на Понт 38 - 64).
Майка му Агрипина и прабаба му не отделяли достатъчно внимание на младия Калигула и се понесла мълва, че Калигула се кръвосмешава със своите сестри.
Животът на Калигула бил постоянно в опасност. Сеян, префектът на преторианската гвардия, държал властта в своите ръце, като правел всичко, което било по силите му, за да спечели власт над Тиберий. Скандални обвинения в измяна се носели около хората, които били най-близо до императора, включително повечето от членовете на семейството на Калигула. Майка му, Агрипина, била заточена на остров, където умряла от глад. Двамата му по-големи братя, Нерон и Друз, също умрели. Тялото на Друз било намерено в една тъмница, където той късал парчета от своето легло, за да не остане гладен. Сеян кроял планове за Калигула, но бил свален и убит, тъй като Антония дала информация за него на Тиберий.
По това време Калигула се радвал на благоразположението на Тиберий. Той бил поканен да отиде на остров Капри, където заедно с Тиберий прекарали своето време в една от многото вили на острова. Носели се слухове за извращенията, които ставали на о-в Капри. Тиберий вече нямал хора около себе си, които да му казват как да се държи, така че се чувствал свободен да участва в каквито си пожелае извратености. Трудно е да се каже дали това е така. Рядко била казвана истината за непопулярни императори като Тиберий и Калигула, и изворите от това време съдържали много слухове.
Трудно е да се каже и какво е правил Калигула на о-в Капри. Той е бил много раболепен по отношение на Тиберий. Държал се учудващо внимателно към човека, избил цялото му семейство. Историите, че посред нощ причинявал страдание на робите си и гледал весел кървави гладиаторски сблъсъци, били много популярни сред народа. През 33 г. Тиберий дал на Калигула титлата "Почетен квестор".
[редактиране] Бляскаво начало
Тиберий умрял на 16 март 37 г. Някои казват, че охранителят на Калигула, Макрон, го задушил с възглавница. Калигула не бил единственият наследник. Тиберий имал правнук, Тиберий Гемел, който бил сънаследник на Калигула. Гемел не представлявал никаква пречка за Калигула, и той го убил скоро след като станал император.
Първите няколко месеца от управлението на Калигула били много успешни. Той правил масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани; унищожил документите на Тиберий относно измяната; обявил, че процесите за измяна са вече минало; повикал обратно изгнанниците; и помогнал на онези, които били ограбени от императорската данъчна система. Калигула бил обичан от много хора заради факта, че бил любимият на народа син на Германик; младият талисман, когото всички помнели. Освен това, бил потомък на Август, и следователно имал родствена връзка с Юлий Цезар. Той бил и праправнукът на Марк Антоний.
[редактиране] Лудостта на Цезаря
Скоро той се разболял. Скорошни изследвания показват, че Калигула вероятно е имал енцефалит. Древните автори Дион Касий и Светоний казват, че Калигула имал "мозъчна треска". Вярно или не, в изворите пише, че бил на смъртно легло. Рим чакал ужасен, молейки се техния многообичан император да се оправи. Той се подобрил физически, но не и психически. Всъщност императора винаги е правил впечатление на нездрав човек - висок и мършав, голяма глава с хлътнали бузи и слепоочия, тънък врат, голямо чело с оредяваща коса, но иначе твърде окосмено тяло, мъртвешки тен на кожата, вдлъбнати очи, гледащи винаги заплашително. Нарочно пред огледалото правел гримаси та и без това неприятното му лице да изглежда още по-страшно.
Когато говори за Калигула, Светоний споменава двете страни на един човек - "принцепса" и "чудовището".
Бил ли е Калигула наистина луд? Много хора биха се съгласили, но Филон Александрийски не мислел така. Филон (който бил предводител на делегация, изпратена до Калигула за да спре издигането на огромна статуя върху важно за евреите място) изглежда е смятал Калигула за злонамерен субект. Той е бил жесток. Но дали е бил луд? Може би не. Филон е един от малкото древни автори, които са се срещали с Калигула.
Съществуват легенди, че той направил Инцитат, своя любим жребец, сенатор. Той може просто да се е пошегувал с това. Други подобни история включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече Друзила); оргията в двореца; военния поход в Британия, който завършил със събирането на черупки от морски обитатели като "морска плячка"; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне негова статуя в Йерусалим (Ирод Агрипиа го спрял), самоопределянето му като божество и др. Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с трудното му детство или с това, че бил неразбран. Едно нещо се знае със сигурност. Той е бил напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е бил на едва 18, когато Юлий Цезар е умрял. От друга страна, Август и Тиберий са имали опит в политиката и военното изкуство преди да дойдат на власт, само че не са изживяли трудното детство, на което е бил подложен Калигула.
Калигула управлявал едва три години и десет месеца. На 24 януари 41 г. най-новият заговор успял да сложи край на живота му. Докато Калигула вървял сам в един коридор, той бил убит от Касий Херея - мъж, който бил част от армията на Германик преди много време, и който бил обиден на Калигула, защото Калигула обичал да се подиграва с гласа му. Жената на Калигула, Кесония, също била убита, както и бебето им - Юлия Друзила, чиято глава била смачкана в една стена. Калигула станал първият убит император, а след настъпилия смут старият му чичо Клавдий станал император. Калигула бил едва на 28 години, когато умрял.
| Римски императори | ||
| Тиберий (14 г. - 37 г.) | Калигула (37 г. - 41 г.) | Клавдий (41 г. - 54 г.) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
