Тиберий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тиберий римски император
Роден:	16 ноември 42 пр.н.е. Рим, Италия
Починал:	16 март 37 Мисенум, Италия

Тиберий Цезар Август (род. като Тиберий Клавдий Нерон 16 ноември 42 пр.н.е.-поч. 16 март н.е.) е римски император от 19 август 14 до 16 март 37.

Тиберий е син на Тиберий Нерон от знатното семейство на Клавдиите и Ливия Друзила, родена в богатия тогава квартал Палатин. Майка му има добри връзки с известни републикански семейства като Сервилиите, Емилиите и Ливиите, което прави Тиберий предопределен за политическа кариера.

За пръв път се споменава името му в гражданската война между Марк Антоний и Октавиан през 32 пр.н.е.

Като член на семейството на Октавиан е напълно зависим от желанията му. През 20 пр.н.е. се жени за Випсания Агрипина, дъщеря на дясната ръка на Октавиан Випсаний Агрипа. Когато става консул, се ражда синът му Друз.

Агрипа умира през 12 пр.н.е. и Тиберий е принуден от Октавиан да се разведе от любимата си жена и да се ожени за вдовицата на Агрипа- Юлия. Бракът не е щастлив и остава без деца. Повече от времето си Тиберий прекарва с военни походи, а през 6 пр.н.е. се оттегля от обществения живот и живее на остров Родос.

През 2 пр.н.е. Юлия е обвинена в изневяра и бракът с Тиберий е разтрогнат. През това време синът на Октавиан, Гай, вижда в лицето на Тиберий заплаха за престола си и му разрешава да се завърне в Рим при условие, че не се меси в обществения живот. Скоро обаче за кратко време умират и двата сина на Октавиан, Гай и Луций, и плановете му за престолонаследник се провалят. Така Тиберий отново изниква на преден план.

Октавиан осиновява Тиберий през 4 н.е.

[редактиране] Управление

Първото решение на сената е да обожестви Октавиан Август, но предаването на властта се оказва неочаквано трудно. На 18 септември 14 н.е. сенатът се събира за да подтвърди новия владетел. Тиберий трябва да получи множество титли. Това се случва за пръв път и нито сенатът нито Тиберий знаят как да се държат. Скоро сред сенаторите настъпва суматоха — Тиберий им заявява, че е прекалено стар за отговорностите на принцепс и желае да поеме само част от правомощията. Сенаторите му заявяват, че така държавата ще остане без истински ръководител. В крайна сметка Тиберий поема властта, но отказва титлата "Баща на отечеството".

В началото на управлението си Тиберий трябва да се справя с бунтове в армията в Панония и в Долна Германия. Синът му, Друз потушава бунта в Панония. В Долна Германия въстанието е потушено от Германик.

Като най-голям проблем по време на управлението му се оказва аферата Сеян. От 15 н.е. префектът на преторианците Луций Елий Сеян е най-довереното лице на императора. Това става още по-видно, когато умира синът на Тиберий Друз. През 23 г.н.е. Друз е отровен от Луций Сеян, който има намерение да узурпира властта. През 23 н.е. Сеян издейства настаняването на всички преториански кохорти в Рим. Той използва страха на императора от заговори, за да се отърве от своите врагове чрез инсценирани процеси.

Влиянието на Сеян достига своя връх през 26 н.е. Тиберий се оттегля от обществеността и се установява на о. Капри. Отшелничеството на императора е причина за разпространяването на слухове относно сексуалната му ориентация. Тиберий управлява от тук нататък с писма. Редовно се осведомява за живота в столицата. По този начин Сеян фактически управлява, тъй като контролира кореспонденцията на императора и решава, кой да получи аудиенция при него.

Сеян внушава на Тиберий, че главните му врагове са вдовицата на починалия през 19 н.е. военачалник Германик Агрипина със синовете Нерон Цезар и Друз Цезар. Причината за това е голямата популярност на Германик. На Агрипина е забранено да се омъжи, а три години по-късно срещу нея и сина и започва процес. Обвинени са в сексуална перверзия, и въпреки че сред народа скалъпеният процес предизвиква възмущение, двамата са изпратени в изгнание.

През 31 н.е. Сеян изпълнява заедно с Тиберий длъжността консул. Но той е вече в своя зенит. От сигурни източници Тиберий разбира за плановете на Сеян да убие престолонаследника Гай Германик и да наложи друг, удобен за него кадидат за трона. Тиберий веднага назначава нов, верен на него префект на преторианците, а Сеян без много шум е екзекутиран.

Тези събития правят Тиберий още по-недоверчив и допринасят за по-нататъшното му доброволно заточение.

В края на царуването си престава да устройва зрелишни игри за народа. Омразният данък печалба е увеличен с 1% и това го прави още по-непопулярен.

За Тиберий е по-важно да се занимава с литература и астрология, отколкото с политика. За негово щастие държавната машина,изградена от Октавиан Август, работи безотказно дори с отдалечена императорска резиденция. Като цяло царуването му във външен и вътрешен план е спокойно и без сериозни проблеми.

В завещанието си Тиберий определя за наследник Гай Германик. Тиберий умира на 16 март 37 н.е., на 77 години. Сенатът, с който Тиберий е бил винаги в сложни отношения, не приема решение за обожествяването му.

Римски императори
Октавиан Август (27 г. пр.н.е. - 14 г.)	Тиберий (14 г. - 37 г.)	Калигула (37 г. - 41 г.)
Римска империя