Гладиатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Гладиатор.

Гладиатори (лат. gladiatores) е наименование на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката.

[редактиране] Произход

Гладиаторските борби са започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с истинска смърт на победения. Първите римски гладиаторски борби били проведени през 246 г. пр. н. е. от Марк и Децим Брут в памет на баща им, като "munus"(буквално "дълг"), или погребален дар за мъртвите. Такива игри се провеждали ежегодно или на всеки 5 години в памет на починалия. По-късно религиозният смисъл постепенно избледнявал и игрите се превърнали в един от символите на римската култура за около 7 века. Докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3 двойки роби се биели на Forum Boarium - Пазарът за добитък, то през 183 пр. пр. н. е. игрите включвали 60 дуела. През 65 пр.н. е. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори в амфитеатър, построен специално за целта. Една от най-известните арени за гладиаторски битки е Колизеумът. Най-масовите зрелища били учредени от император Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни през които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни. В Рим са създавани цели школи за обучение на гладиатори. Гладиаторът можел да се бие на арената след тримесечно обучение и само след одобрението на учителя. Самите битки били финансирани от спонсори, обикновено от политици, търсещи популярност. Гладиаторските битки безспорно били най-популярната форма на забавление. Бойците въплъщавали качества като храброст, преследване на слава и презрение към смъртта. В Древния Рим някои гладиатори били идеализирани като герои. Въпреки че социалният им статус бил почти като на роби, много римски граждани и дори някои императори /Комод/, също излизали на арената - заради любов към войнствения спорт и желанието да бъдат обожавани и да се прекланят пред тях. Данни за жени-гладиатори откриваме при римските писатели. Светоний и Марциал, а Дион Касий и Тацит пишат за игри, организирани от Нерон през 63 г., в които участвали жени с различен социален статус. Появата на жени-гладиатори се свързва с Домициан, който имал навика да ги противопоставя на арената срещу джуджета, но може да се открият и по-ранни сведения. През 200 г. император Север обявил подобни забавления за незаконни. Както и при мъжете, и при жените е имало бедни и богати, роби и свободни, военнопленници и доброволци.

Гладиатор,победил в 40 схватки, бил освобождаван, и от роб, той ставал пълноправен гражданин.

[редактиране] Видове гладиатори

Гладиаторите се отличавали по специализацията си в боравенето с различни типове оръжия и по облеклото си. Най-често срещаните били Thracians, Mirmillones, Retiarii и Secutores.

Andabatae: Облечени с ризници подобно на катафрактите (източните кавалерийски части). Носели шлемове със забрала, но без дупки за очите. Те сляпо се хвърляли в двубой един срещу друг на коне. По тяхно подобие били направени рицарските турнири.

Bestiarii: Въоръжени с копие или нож борели зверовете. В сравнение с останалите групи най-често загивали. По-късно били специално обучавани да се бият с екзотични животни.

Dimachaeri: Въоръжени с два меча, по един във всяка ръка.

Equites: Сражавали са се яхнали коне, въоръжени с копие и гладиус. Облечени били с туники и носели manica (броня обхващаща цялата ръка). Най-често се сръжавали срещу себеподобни.

Hoplomachi (тежко въоръжени) или Samnite: Снабдени с пълно бойно снаряжение подобно на древногръцките хоплити. Гребенът на шлема им представлявал стилизиран грифон. Краката увивали в дебели парчета вълнен плат. Носели копие и малък кръгъл щит. Предпочитан техен противник били Mirmillones или Thraces.

Laquerii: Обхващали противниците си с въже или ласо.

Mirmillones (или murmillones): За разлика от Hoplomachi-те стилизирана риба красяла шлемът им (mormylos - морска риба), ръцете им също били бронирани. Въоръжени били с гладиус и продълговат щит (Gallic style). Най-често се сражавали с Hoplomachi или Thraces.

Provocatores (Предизвикатели): Провокатори с неясно въоръжение, дразнели Samnites. Вероятно оръжието им зависело от случая.

Retiarii: Въоръжени с тризъбец, кама и мрежа. Защитното им облекло се състояло от manica, едната от които била удължена и обхващала лявата част от гръдния кош. Противници на secutor-ите и mirmillones. Рядко към бронята им била добавяна част защитаваща врата и долната част от лицето.

Saggitarii: Стрелци въоръжени с възвратни лъкове (Reflex bows) имащи спосбността да зaпращат стрелите на големи разстояния.

Secutores: Въоръжен подобно на murmillo.

Scissores (carvers): Малко или почти нищо не се знае за тези зловещи създания.

Thraces: носели поръбени шлемове покриващи изцяло главите им, квадратни щитове и дебела броня покриваща краката им. Мечовете им наречени sica били извити.