Константин-Кирил Философ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Константин-Кирил Философ византийски учен, светец |
|
 |
|
| Роден: | ок. 827 Солун, днес Гърция |
|---|---|
| Починал: | 14 февруари 869 Рим, днес Италия |
Свети Константин-Кирил Философ е византийски учен, който заедно с брат си Методий е един от създателите на първата славянската азбука. Остава в историята като български и славянски християнски духовен просветител. Канонизиран от християнската църква за светец.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Роден в Солун като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник /друнгарий/ Лъв и жена му Мария. Това многолюдно семейство според житиеписеца на Методий е "от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област". Братята са поданици на Византийската империя и владеят гръцки и славянски език. Какъв е народностният произход на семейството пространните жития не съобщават категорично. Има различни сведения, които предлагат данни, респективно указания, за славянобългарската народност на двамата братя. Дългогодишният съратник на Константин-Кирил - Климент Охридски, пише в съставеното от него Кратко житие, че Константин-Кирил е българин /славяните в България тогава понякога са наричани българи/. В същото житие е отразено, че в двореца на хазарския каган Константин-Кирил заявява, че не произхожда от византийско семейство; че дядо му принадлежи към приближените на чуждестранен "цар"; че този дядо е избягал в чужбина, където и Константин-Кирил е роден. Тъй като по това време няма друга гръцка държава извън Византия и от всички славяни само българите имат цар, следва да се заключи, че братята са потомци от второ поколение на изгнаническо, невизантийско, високопоставено семейство, което някога е принадлежало към двора на български цар. В тази връзка, интересен е и фактът, че използваното от Константин-Кирил наречие на славянския език не е говореното в Солун, а такова, употребявано много по-далеч на североизток, в българските земи. Самите езикови особености на Константиновите съчинения и духът на трудовете му са много близки до тези на Черноризец Храбър, за когото се счита, че принадлежи към българския княжески двор. Константин-Кирил много горещо и убедено защитава славянските интереси в Моравия и Венеция, бори се за културното равноправие на славяните, проникнат от симпатии към тях, което косвено също сочи на славянския му произход. Същевременно, някои най-нови изследвания позволяват да се заключи, че рождените имена на двамата славянски апостоли не са Кирил и Методий, а чисто българо-славянските Църхо и Страхота, което е знак и за българо-славянския им произход. Според друга хипотеза Лъв и Мария са гърци, а според трета Кирил и Методий са деца от смесен брак - баща грък и майка славянка. От Панонските легенди и Житието на Кирил се знае, че Методий в продължение на 10 години заема длъжността управител на една славянска област, разположена близо до Солун. След това заминава за манастира "Полихрон" в планината Олимп, където отначало е приет за монах, а след това става негов игумен.
[редактиране] Образование
От своя страна, Константин-Кирил отрано показва удивителни способности и наклонности към философията и поезията, заради което е изпратен да учи в прочутата школа в Цариград - Магнаурската, където получават образованието си царските деца и синовете на византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, в което се изучават разнообразни дисциплини в две степени: тривиум и квадривиум. Сред учителите на Константин-Кирил са Лъв - философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през ІХ в., както и Фотий - бъдещ патриарх. По време на следването си младежът проявява своите големи дарования, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването й той остава там като преподавател по философия и получава прозвището "философ".
От този период е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил - спорът му с патриарх Йоан VІІ Граматик, който е противник на почитането на иконите. В диспута между тях младият философ блясва със своето остроумие, красноречие и точни знания и оборва аргументирано своя противник. От житието му проличава, че в диспута с тях се разисква не само въпросът за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им. Според житиеписеца, Константин-Кирил ги "наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление". От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар-слово и отлична подготовка, включително и на Корана. Така Константин-Кирил сломява противниците си сарацини и умело защитава авторитета на държавата, която го е изпратила. Завършил успешно задачата си, Константин Философ се завръща в Цариград, а скоро след това отива при брат си Методий в манастира "Полихрон", където се отдава само на "беседа" с книгите.
[редактиране] При Хазарите
Съдбата обаче не оставя Константин-Кирил да прекара дните си в тишина, далеч от света. След няколко години той отново е принуден да тръгне на път. Хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за самосъхранение, каган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. неофициално еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението й се състои освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на евреи, мохамедани, християни, езичници. Двата и големи съседа правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарският каган да се обърне официално към Византия и да постави ултиматум: ще се присъединим към вашата вяра, ако ни изпратите такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил ІІІ на Константин-Кирил. При тази си мисия Константин-Кирил взема със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров, където Константин-Кирил се подготвя за бъдещите прения и изучава еврейски език. Тук той намира и мощите на папа Климент Римски. От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя.
В Хазария Константин-Кирил спори предимно с евреи в присъствието на кагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден на прения Константин-Кирил вече има на своя страна хазарския каган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил ІІІ отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се справя по подобаващ начин и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра.
[редактиране] Азбуката
И тук идва един от най-важните спорни въпроси. Каква азбука измисля Константин-Кирил и кога точно става това? Отговорът на този мъчен въпрос се усложнява още повече от всеизвестния факт, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки - глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви, поне на пръв поглед. Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцкия алфавит, а останалите са създадени в стила на взаимстваните. Съгласно една от теориите, Константин-Кирил с помощта на брат си Методий още през 855 г. в манастира "Полихрон" в Мала Азия създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. Кирилицата пък се счита дело на ученика на братята - Климент Охридски. Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата /855 г./, а глаголицата е творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира "Полихрон" Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават - старобългарския, и това е глаголицата, като окончателно я завършват през 862-863 г. Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. То, явило се в три образа - Бог, син и дух, няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората. Напоследък друго становище упорито си пробива път в историческите среди. Гениалният Константин-Кирил Философ на два пъти сътворява славянски азбуки: веднъж в 855 г. за мисията си сред българските славяни по поречието на Брегалница - кирилицата и втори път в 862-863 г. за мисията си сред западните славяни от Моравия и Панония - глаголицата. Кирилицата се оказва по-практичната азбука, постепенно взема връх и окончателно измества глаголицата.
