Южнославянски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици. Те произлизат от предполагаем южен праславянски макродиалект, оформил се по време на второто разчленяване на праславянския език.

Съдържание 1 Обща характеристика 2 Исторически развой 3 Южнославянски езици 4 Външни препратки 5 Използвана литература

[редактиране] Обща характеристика

Южнославянските езици представляват най-нехомогенната група славянски езици, поради вътрешното си делене на две подгрупи: западна и източна. Отличителна черта на източната подгрупа е запазването на различното звучене на еровите гласни, а западната подгрупа се характеризира с окончание -ga в родителен падеж единствено число мъжки и среден род на прилагателните имена и окончание –mo при глаголите в първо лице множествено число.

Южнославянските езици имат и няколко общи стари фонетични черти от късния период на развитие на праславянския език, част от които са общи и за източнославянските езици:

• опростяване на консонантните групи *dl > l и *tl > l: *radlo > ralo, pletlъ > plelъ;
• промяна на консонантните групи *kv > cv и *gv > dzv пред ě₂: cvětъ, dzvězda;
• промяна *ch > s’ вследствие втора и трета палатализация: vьchь > vьsь, mouchě > mousě.

Отделни общи особености свързват южнославянските езици и с някои западнославянски (чешки и словашки): промяната на праславянските групи *CorC и *ColC в CraC и ClaC: *gordъ > gradъ; *golva > glava.

Освен споменатите черти, които са общи и за езици от другите две групи славянски езици, съществуват и такива, които са типични само за южнославянските езици:

• окончание –omъ/-emъ в дателен падеж множествено число на съществителните имена: rabomъ, krajemъ (понастоящем живо само в словенски);
• окончание -ę в родителен падеж единствено число при съществителни имена от ja-основи: doušę, и във винителен падеж множествено число при съществителни от ja- и jo-основи: kon’ę (в източнославянски е ě₃);
• окончание -y (=ы) в именителен падеж единствено число мъжки род на сегашните деятелни причастия (в западнославянски и източнославянски е -a): nesy, vědy (в съвременните южнославянски езици тази форма не съществува).

[редактиране] Исторически развой

Общите черти, характерни за южнославянските езици са много малко, за да се направи заключение за съществуване на южнославянски праезик през периода 5-7 век, когато южнославянските племена се заселват на Балканския полуостров. Архаичната топонимия по тези земи свидетелства за точно обратното: през този период вече съществува езиково обособяване сред южните славяни. То се дължи както на разпространението им на големи територии и на прекъсване връзките между отделни племена, така и на различната езикова среда в новите поселища.

През 9 век възниква и първият славянски писмен език – старобългарският, който достига разцвет през 10 век и чрез различните си редакции става основа на много други славянски книжовни езици.

През 11 век южнославянските езици се обособяват в две подгрупи: западна и източна.

За българския език, който е от източната подгрупа, до 12 век е характерен широк изговор на ě, който остава и до днес в източнобългарските диалекти. В останалите южнославянски диалекти ě има различни рефлекси: e, ije, je, i.

Друг признак за обособяването на двете подгрупи сред южнославянските езици е възникване на корелация палаталност/непалаталност при всички съгласни в български, докато в западната подгрупа тази корелация е ограничена само до няколко съгласни: l : l’ и n : n’ (и исторически — d : d’ > đ и t : t > ć).

Но фонетичните особености не са толкова показателни, още повече, че западнобългарските диалекти по тези признаци могат да се причислят към западната подгрупа.

Най-съществени различия между двете подгрупи настъпват в областта на морфологията и синтаксиса. През средновековието южнославянските езици претърпяват сериозни промени, но те са най-изразени в български:

• изчезване на падежната система;
• възникване на постпозитивен определителен член при имената;
• поява на аналитични форми за степенуване при прилагателните;
• изчезване на инфинитива и супина при глаголите и замяната им с да-конструкции.

В западната подгрупа пък се опростява глаголната система, която в източната се запазва и развива. В западната подгрупа постепенно изчезват аорист и имперфект.

[редактиране] Южнославянски езици

• Западни
  • Словенски език
  • Сръбски език
  • Хърватски език
  • Босненски език
• Източни
  • Български език
    • Старобългарски език
      • Редакции на старобългарския език
  • Македонски език

[редактиране] Външни препратки

• Андрей Н. Соболев Южнославянските езици в балканския ареал (на руски, в PDF формат)
• Фредерик Кортлант Ранно диалектно разнообразие в южнославянски (на английски, в PDF формат)

[редактиране] Използвана литература

• Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)
• Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986

Славянски езици
Източнославянски	Староруски † | Древноновгородски † | Руски | Старобелоруски † | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език
Западнославянски	Чешки | Кашубски | Кнаански † | Долнолужишки | Полабски † | Полски | Поморянски † | Словашки | Словински † | Горнолужишки
Южнославянски	Банатски български | Босненски | Български | Хърватски | Македонски | Молиски Хърватски | Черногорски | Старобългарски † | Сръбски | Сърбохърватски | Словенски | Славяносръбски език †
Други	Праславянски † | Църковнославянски | Русенорски † | Словио
	† Отмрели езици