Аполон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Древногръцки богове
Изначални богове
Титани
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Олимпийски богове
Зевс и Хера,
Посейдон, Хадес,
Хестия, Деметра,
Афродита, Атина,
Аполон, Артемида,
Арес, Хефест,
Хермес, Дионис

Аполон е бог, както от древногръцката, така и от римската митология. Той е братът-близнак на богинята на лова, съответно на Диана, в римската и на Артемида. Син е на Зевс и на Лето. Аполон се приема като бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкуствата е представен като красив млад мъж, често с лира в ръка.

[редактиране] Легенди, свързани с Аполон

Още като юноша Аполон се включил в битката срещу Питон, който тормозел майка му още преди раждането му и основал Питийските игри памет на победата над чудовището. По същия повод основал в Делфи, в подножието на Парнас и светилище, където се намирал оракул, който да изказва волята на неговия баща Зевс. Хиляди хора, от всички краища на Гърция се стичали там да научат волята на боговете. Жрицата -Пития, наречена така по името на чудовището Питон, влизала във вътрешната част на храма, сядала на триножник и изпадала в унес. Жрец пристъпвал към нея и предавал въпроса на поредник поклонник. Пития често отговаряла с несвързани фрази. Жрецът ги слушал, записвал, придавал им някакъв смислен вид и ги обявявал на питащия. В чест на самия Аполон бил издигнат и първия в Древна Гърция храм по негов собствен проект -със стройни колони с капители в коринтски стил. Около храма израстнало красиво лаврово дърво.

Аполон Сауроктонос, копие на творбата на Праксител, Лувъра

Самият Аполон бил окичен с лаврови клонки, също както и победителите в олимпийските игри; в ларвото дърво се превърнала и прекрасната нимфа Дафне - любимата на Аполон. Децата му също били много прочути и уважавани: Асклепий -богът-лечител и Орфей -прочутия певец. На остров Делос -родното място на Аполон, веднъж на всеки четири години се устроивали празненства, в които участвали представители на цяла Гърция.

И в други земи Аполон имал любимци сред смъртните, с който си прекарвал времето в свирене на лира или състезания по ловкост и сила. Особено близки му били Кипарис и Хиацинт. За съжаление той загубил и двамата. Кипарис без да иска убил своя любим елен и помолил Аполон да му отнеме живота -и Аполон се смилил над него и го превърнал в стройно и мрачно дърво, което от този момент нататък гърците запозчнали са садят покрай гробовете, а Хиацинт убил случайно в състезание по мятане на диск. За да запази паметта за него, го превърнал в нежно цвете - зюмбюл. В Троянската война, Аполон е на страната на троянците и неговите стрели 9 дни носят в лагера на ахейците чума. Аполлон се бори и с Херкулес, който се опитва да открадне триножника от делфийското светилище.

Заедно е разрушителните си действия, той е известен и със своите съзидателни постъпки. Аполон е лечител - спира чумата по време на Пелопонеските воини. По-късно Аполон се отъждествява със Слънцето с неговите целебно и погубващо действие. Наричан е и Феб. Сливането в образа му на рационалността и тъмните стихийни сили потвърждват връзката между него и Дионис. Те са богове-антагонисти. Единият -бог на светлото начално, а другият -бог на тъмния и сляп екстаз. След 7 в. пр.н.е. образите им почват да се сближават. И за двамата се устроиват оргии в Парнас.
Аполон е и пророк и оракул. Неговата любима Касандра била пророчица, но след като тя отблъсната любовта му, той направил така, че хората вече да не й вярват. Сред децата му също имало пророчици -Сибила, Мопс - сина на Аполон и пророчицата Манто, Идмон - участвал в похода на аргонавтите.
Аполон е и пастир и пазител на стадата. Той е и основател и строител на градове, както и родоначалник на племена. Омир казва, че след като бил разкрит заговора на Хера, Посейдон и Аполон срещу Зевс (в Илиада вместо Аполон участва Атина), Аполон и Посейдон в образи на смъртни служили на троянския цар Лаомедонт и там издигнали стената на Троя, която после разрушили след като Лаомедонт не им платил надницата. Когато сина на Аполон, лечителят Асклепий се опитал да съживи човек и Зевс се ударил с мълния, Аполон си отмъстил на циклопите и за наказание бил пратен да служи като пастир на цар Амдет в Тесалия. Там той му умножил стадата и заедно с Херкулес спасил от смърт жената на цар Алкест.
Аполон е и музикант. Китарата му е е подарък от Хермес. Той е покровител на певците и музикантите и предводител на музите и жестоко е наказвал, всеки които дръзне да се състезава с тях.

[редактиране] Развитие на образа на Аполон

В образа на Аполон се отразява развитието на древногръцката митология. За архаичния Аполон е характерна близостта му с растенията, земеделието и пастирите. Наричан е Дафний, т.е. лавровий, "обичащ лавровото дърво" . Епитет за него е и Дримас, "дъбов". Аполон е свързан с кипариса, палмите, маслините и др.растения. Зооморфизмът на Аполон се явява в неговата връзка и даже пълното му отъждествяване с враните, лебедите, вълците, мишките. В образа на врана, Аполон казвал къде трябва да бъде издигнат град, той е и Кикн ("лебед"), обърнал в бягство Херкулес, той е и Сминфей ("мишин"), но се явява и спасител от мишките. Аполон Карнейски е свързан с Карн-демон на плодородието. Епитетът Ликейски ("вълчи") говори за Аполон като на пазител от вълци и като на вълк. В по-късно време Аполон е ловец и овчар. Характерното за първобитното мислене взаимосвързаност между живота и смъртта се вижда и в образа на Аполон. На по-късен етап той е демон на смъртта на убийствата и даже покровителства ритуали по жертвоприношения, но в същото време е и целител, спасяващ от беди. Негови прозвища в този период са: Алексикакос ("отвратител от злото"), Апотропей ("отвратител"), Простат ("застъпник"), Акесий ("целител"), Пеан или Пеон ("освобождаващ от болка"), Епикурий ("попечител"). Според други версии Пеон е самостоятелно божество, лечител на боговете, което излекува Хадес и Арес. В периода на олимпийската или героичната митология Аполон се превръща в силен и велик бог от епохата на патриахата. Той помага на хората, учи ги на мъдрост и изкуства, строи градове, пази ги от врагове. Зооморфните черти и растенията все още го съпровождат. Въпреки, че вече не е Лавровий, той се влюбва в Дафне, която се превръща в лаврово дърво. Не е и кипарис, нито зюмбюл, но обича прекрасните юноши Кипарис и Хиацинт.

Въз основа на митовете за Аполон, възникнал и мита за хипербореите и тяхната страна, където под покровителството на бога, процъфтявали морала и изкуствата (Пиндар Pyth. X 29-47; Himer. XIV 10; Херодот IV 32-34). Култът към Аполон бил разпространен в цяла Гърция. Храмове на Аполон с оракули имало на Делос, Дидимах, Абах, Пелопонес и на други места, но главния култов център бил Делфийския храм, където пития правела своите предсказания. Двусмисленият им характер, допускащ много широко тълкуване, позволявал на делфийските жреци да оказват голямо влияние върху политиката на Древна Гърция. В Делфи се състояли и празненства в чест на Аполон (теофании, теоксении, Питийски игри; последните били въведени в чест на победата на Аполон над Питон;по своя блясък и популярност те отстъпвали само на Олимпийските игри). Храмът на Аполон на остров Делос бил религиозен и политически център на Делоския съюз. Там се съхранявала хазната на съюза и се провеждали събранията на неговите членове. В класическия период Аполон се приема преди всичко като бог на изкуствата и художественото вдъхновение. Също както Артемида, Атина и другите богове, ролята на Аполон се изменила в посока на хармонията и съвършенството. От гръцките колонии в Италия, култът към Аполон проникнал в Рим, където този бог заел една от първите места в религията и митологията на римляните. Император Август обявил Аполон за свой патрон и учредил в негова чест игри. Храмът на Аполон, в близост до Палатин, бил един от най-богатите в Рим.