Илиада

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Илиада е епическа поема от Омир. Това е едно от най-древните произведения в европейската литература. Наименованието й идва от Илион — старото име на Троя, град в Мала Азия. Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от войната. То обхваща последните 50 дни (някои изследователи смятат, че дните са 49, други — 51) от войната, като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приам и брат на Парис. Александрийският учет Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни. Тя се състои от 15703 стиха и е написана е в хекзаметри. Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис е от Сирия и се датира от 5 в.пр.н.е.

Първият превод на български, направен от Григор Пърличев, предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и е остро критикуван.

[редактиране] Външни препратки

• Пълният текст на Илиада на руски и английски

Тази статия, свързана с древногръцката митология, е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я  редактирате и я подобрите.