Хунски лък
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хунският лък е асиметричен, съставен и огънат лък. Той е бил измислен в Централна Азия и е пренесен в Европа за пръв път от хуните.
Асиметричността позволява да се съчетят предимствата на големите размери и възможността да се употребява по време на езда. Долната по-къса част позволява да се премества лесно и бързо от двете страни на шията на коня, а горната която е по-дълга прави цялостната дължина по-голяма и съответно лъка по-далекобоен. Като резултат се получава по-мощен и далекобоен лък, отколкото на германските племена в Европа.
На снимката се вижда хунски лък със закачена тетива, който има дължина 125 см, а без тетива 132 см.