Раса
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За фантастични раси вижте раса (фантастика)
Тази статия се нуждае от подобрение.
Терминът раса се използва в различен контекст със свързани, но често различни значения. Употребата му често е противоречива, най-вече поради политическите и социологически следствия от различните дефиниции, но също и поради липсата на единодушие по въпроса дали хоратата могат да бъдат разделени на раси.
В класификацията на живите същества видът е последното общоприето подразделение (или таксон). Оттам нататък се говори за подвидове или раси, подразделения, основаващи се на морфологични признаци. Прилагането на концепцията за раса върху човешкия вид е по-произволно и дефиницията ѝ е спорна.
Съдържание |
[редактиране] Човешките раси - произход и характеристика
Хората, които населяват земята, принадлежат към един общ вид - Homo sapiens, който се е разпаднал на по-малки единици, наречени раси. Човешката раса е голяма група от хора със сходни морфологични и физиологични особености, имащи общ произход, строго определена изходна територия - ареал, които не са загубили способността да се кръстосват с представителите на другите човешки раси. От гледище на генетиката една човешка раса може да се дефинира като голяма популация, отличаваща се от другите човешки популации и раси по честота на срещаните гени. Самата дума "раса" има неясен произход. Възможно е тя да е видоизменение на арабската дума рас - начало, корен, или да се свързва с италианската раца, която означава племе. Човешките раси, както и животинските подвидове, са възникнали в резултат на една началлна дивергенция, но при човешките раси този процес не е продължил и те не са се обособили като подвидове. Основните разлики между расите и подвидовете са:
- Расовите признаци при човека са загубили приспособителното значение, което са имали в периода на възникването си.
- Поради голямата миграция на народите човешките раси започнали да влизат в допир една с друга и да се смесват. Това смесване се нарича метисация. В резултат различията между расите не се задълбочават, а постепенно се заличават.
- Поради исторически и икономически причини - преселване на народите, войни, развитие на транспорта и др., големи групи хора от една раса се преместват на далечно разстояние и навлизат в територията на др раса. В резултат между основните човешки раси съществува цяла гама от малки раси и антропологични типове.
Важно е да се отбележи, че понятието етнос не се покрива с понятието раса - много често една етническа група представлява смес от раси и подраси.
[редактиране] Расови признаци
- Цвят на кожата, косата и ирисите. Цветът на тези части на човешкото тяло зависи от количеството на съдържащия се в тях пигмент. Монголоидната раса се отличава с черни коси и кафяви ириси.
- Форма на косите.Косите биват прави, вълнисти и къдрави. Типична за монголоидната раса е правата, твърда коса. За африканците е характерна къдрава коса с твърд косъм
- Форма на черепа. Гледан отгоре черепът изглежда дълъг(долихокефален), среден( мезокефален) или широк.(брахикефален).Определя се по индекс на главата т.е. съотношението между най-голямата ширина и най-голямата дължина.
- Ръст.Височината на тялото също е расов признак.
Когато ябълчните кости се издават силно встрани и напред, както е обикновено при монголоидите, лицето изглежда плоско и широко.
Към расовите признаци спадат още формата и големината на носа, устните, ушната мида и др.
Физиологични признаци. Характерните за отделните раси физиологични признаци са проучени по-слабо от морфологичните. Ритъм на растежа. Ритъмът на растежа е различен за различните раси. Основна обмяна. Кожната секреция на монголоидите няма специфична миризма.
[редактиране] Характеристика на расите
- Монголоидна( азиатско-американска) раса. Ареал на възникване- Азия. Разпространение- Източна и Централна Азия, Сибир, Индонезия, Океания, Америка.
Отличителни белези: жълтеникава или жълтеникавомургава кожа, черни, прави и остри коси, тесни очни цепки, слабоизразено третично окосмяване, тъмнокафяв цвят на ирисите. За типичните монголоиди е характерен т.нар. епикантус- силно развита кожна гънка на горния клепач, която закрива вътрешния ъгъл на окото и слъзното хълмче. Лицето е едро и изглежда плоско поради силно издадените напред и встрани ябълчни кости. Носът е широк, у азиатските популации е слабо издаден напред.Устните са тънки или средно дебели. Ръстът е среден или под среден.
Голямата монголоидна раса се дели на три основни малки раси: северна или азиатско-континентална;южна или азиатско-тихоокеанска;американска или индианска.
Американските индианци са потомци на монголоидни популации, преминали в Америка.Това преселване е станало неколкократно, като е започнало преди около 28 хил.години. Някои от малките раси са възникнали вероятно от смесването между трите големи раси. Предполага се например, че етиопската раса е възникнала от смесването на черната и бялата раса. Уралската и южносибирската подраса по много признаци заемат средно положение между бялата и жълтата раса. Полинезийската подраса дава признаци и на бялата и на черната раса.
[редактиране] Произход на човешките раси
За произхода на човешките раси съществуват противоречиви становища. Основните спорни пункта са следните:
- От един клон ли произтичат човешките раси или от няколко различни?
- Кои са били факторите,довели до расовата дивергенция?
- На едно или на няколко места са се оформили сегашните раси?
При обсъждането на тези въпроси антрополозите се разделят на монофилисти- привърженици на теорията за едноклоновия произход на расите, и полифилисти- привърженици на теорията за многоклоновия произход на расите. Според монофилистите човешките раси произлизат от неандерталеца.Според полифилистите расовата дивергенция е започнала много по-рано, още от питенкатропа.Те твърдят, че: от синантропа в Източна Азия е произлязла монголоидната раса.
Да бъде приета теорията на полифистите, означава да се приеме, че човешките раси имат различна биологична възраст и следователно по-старите- австралоиди, негроиди и монголоиди, са в биологичен упадък, докато европеидната раса е все още в биологичен прогрес.
Според монофилистката теория расовата дивергенция е започнала едва при неандерталеца и всички съвременни расови клонове са минали през стадиите палеонтроп и неоантроп. Монголоидите се доближават до човекоподобните маймуни по силно развития лицев череп, но за разлика от тях имат съвсем оскъдно третично окосмяване.
Съвременните раси в еднаква степен са загубили много маймунски признаци и са придобили едни или други специфични расови белези. По тези расови белези обаче нито една раса не показва по-голяма близост или отличаване спрямо човекоподобните маймуни, за да бъде наречена “низша” или “висша”.