Уилям Джеймс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Уилям Джеймс американски философ |
|
| Роден: | 11 януари 1842 Ню Йорк, САЩ |
|---|---|
| Починал: | 26 август 1910 Чокоруа, САЩ |
Уилям Джеймс (1842-1910) - виден американски психолог и философ, родоначалник на прагматизма заедно с Ч.С.Пърс.
[редактиране] Биография
Джеймс произхожда от заможно семейство, някои от представителите на което се занимават с изкуство или философия. Баща му, Хенри Джеймс Старши е привърженик на теософията на Сведенборг. Брат на Уилям е романистът Хенри Джеймс. Уилям Джеймс отначало иска да следва изкуство, но в крайна сметка завършва медицина. Дълги години пише "Принципи на психологията" (в 2 тома), която е издадена през 1890 г. През 1897 г. излиза сборникът му с есета "Воля за вяра", в който Джеймс подчертава нуждата да се вярва в определени факти, преди те да бъдат доказани. През 1898 г. той изнася лекция, в която официално провъзгласява новото философско учение- прагматизъм- и обявява Ч.С.Пърс за негов "баща". Следват книгите "Многообразието на религиозния опит" (1902), "Прагматизмът" (1907), "Значението на истината"(1909), и др.
Джеймс прави анализи в гносеологията, антропологията, етиката, философията на религията, и най-вече - в психологията. Неговата позиция може да се характеризира така:
- индивидуализъм - личността е центърът на света;
- номинализъм- природните закони са повече названия, отколкото реални "неща";
- психологизъм - законите на логиката се подчиняват на психологическите такива; познанието има главно психологически характеристики;
- теизъм - Бог съществува като наша подкрепа, като Този, на Когото можем да разчитаме;
- плурализъм - няма една истина, има много истини и те зависят от гледната точка; окончателно знание за света не може да има;
- мелиоризъм - вселената се развива към по-добро и хората имат главна заслуга в това отношение.
Впечатляващи са две главни тези на Джеймс, едната от които е следствие на другата. Той заявява, че всичко истинно е полезно, и всичко полезно е истинно. Това означава, че знанието винаги трябва да има практическа приложимост и то винаги е съобразено с търсенията на човека. Джеймс твърди, че религията е полезна, защото ни дава душевен конфорт, и следователно тя е истинна. Това е позиция, която по-късно бива заявена и от Юнг. Джеймс говори за наличие на "религиозен опит", който има различни измерения и е свързан най-вече с чувството за цялостно осмисляне на битието, което може да се преживее от последователите на най-различни религии.
