Карл Густав Юнг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено аналитична психология.

[редактиране] Биография

Роден е на 26.07.1875 г. в Кесевил в семейството на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Започва да работи по метода на словесните асоциации. Назовавайки дума на пациента, той (пациентът) трябва да отговори с друга по асоциация известна само за него. Ако пациентът се затруднява с отговор, то това е сигнал за наличието на комплекс.

Обща снимка през 1909 на фона на Университета Кларк. Предна редица: Сигмунд Фройд, Грандвил Стенли Хол, Юнг. Задна редица: Ейбрахам Брил, Ърнест Джоунс, Сендор Ференци.

През 1907 г. Юнг се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му сбирки. Техните контакти продължават до октомври 1913 г. Разривът помежду им настъва следствие на несъгласието на по-младия Юнг с теорията на Фройд за "сексуалния произход" на неврозите.

Отблъснат от биологизаторския характер на Фройдовите теории, след петгодишно сътрудничество, Юнг се разделя с учителя си и основава нова школа по "аналитична психология". През 1948 г. основава в Цюрих Института Юнг, който ръководи до смъртта си.

[редактиране] Психоанализата на Юнг

Юнг през 1910

Една от основните идеи в съчиненията на Юнг е тази за колективно неосъзнаваното, като основа на въображението, общо за всички народи във времето, проявяващо се в религиите, митовете и езотеричните учения. За да провери тази фундаментална концепция, Юнг предприема широко изследване. По време на поредица от пътешествия, той изучава първобитните и източните религии и алхимията. Това затвърждава убеждението му, че съществува универсален фонд, който произвежда архетипове, образи и символи, независими от времето и пространството. Базисното различие между теориите на Фройд и Юнг е по отношение на либидото: Фройд е убеден в неговата сексуална енергия, докато Юнг го разглежда като генерализирана жизнена енергия. Второто различие е в детерминистичното гледище на Фройд за влиянието на детството върху личността, а Юнг е убеден, че личността може да се промени по-късно в живота под влияние на бъдещите си цели и аспирации. Системата на Юнг за личността включва три нива на душата:

съзнателното или его;
личното несъзнавано – забравени или потиснати преживявания;
по-дълбокото колективно несъзнавано, съдържащо комулативния опит на предишните поколения, включително животинското начало.

Компонентите на колективно несъзнаваното Юнг нарича архетипове. Юнг е известен още с описанията си на ориентациите екстроверсия и интроверсия в психологията на личността. Той идентифицира четири психологически функции – мислене и чувства, усещане и интуиция.