Трир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Трир | |
| Емблема | Карта |
|---|---|
 |
 |
| Данни | |
| Държава: | Германия |
| Област: | Райнланд-Пфалц |
| Площ: | 117,14 kм² |
| Надморска височина: | 240 м |
| Население: | 99 685 (31.08.2005) |
| Гъстота на населението: | 853 жители/kм² |
| Пощенски код: | 54290-54296 |
| МПС код: | TR |
| Тел.код: | 0651 |
| Интернет страница: | www.trier.de |
| Адрес на общината | Am Augustinerhof 54290 Trier |
| E-Mail: | rathaus |
Трир (немски: Trier) е най-старият град в Германия.
Съдържание |
[редактиране] Име на града
Днешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и във неговите форми на други езици:
- естонски: Treviro
- испански: Tréveris
- италиански: Treviri
- каталонски: Trèveris
- люксембургски: Tréier
- полски: Trewir
- френски: Trèves
[редактиране] Географско положение
Намира се на западния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в земята Райнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район — Мозел-Саар-Рувер
[редактиране] История
Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр. н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum — „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259–274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284-305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306–324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски. От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814-1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848-1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944-1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.
[редактиране] Забележителности
- римски амфитеатър (около 100 г.)
- императорски терми (ок. 300 г.)
- римски градски врата "Черната порта" / "Porta Nigra" (начало на 4 в.)
- раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.)
- романска катедрала (4 - 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160-1169 г.)
- къща "Франкентурм" (11 в.)
- къща "Драйкьонигенхаус" (нач. на 13 в.)
- готическа църква на Св. Богородица ("Либфрауенкирхе", ок. 1250 г.)
- къща "Цур Щейпе" (1430-1483)
- бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.)
- дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740-1745)
- Музей-родна къща на Карл Маркс
- университет
[редактиране] Личности, родени в Трир
- Йозефине Шалк (1850-1919), германска художничка
[редактиране] Литература
- Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4
- Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2
- Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0
