Валентиниан I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Валентиниан I римски император
Роден:	около 321 Панония, Римска империя
Починал:	17 ноември 375 Панония, Римска империя

Валентиниан (на латински Flavius Valentinianus) е римски император (364 - 375).Син е на известния римски пълководец Грациан Старши. Роден е в Панония около 321 г. Следвал военната кариера и получил висок ранг по времето на Юлиан и Йовиан. След смърта им той бил провъзгласен за император в град Никея във Витиния на 26 февруари 364 година. Месец по-късно направил по-малкия си брат Валент съимператор. Империята била разделена между двамата императори като Валентиниан оставил управлението на източните провинции на брат си, докато той се съсредоточил върху защитата на рейнската граница, задача която изисквала голяма част от времето и енергията му. През 365 г. Британия била опустошена от пиктите, скотите, франките и саксонците, и положението станало толкова критично, че на комит Теодосий му отнело две години, за да въстанови реда във провинцията. По-късно, през 375 г., докато бил в резиденцията си в Брегецио, Панония, Валентиниан приел делегация на квадите, германско племе, населявало земите на днешна Моравия и Словакия. Разгневен от нахалството на варварите императорът получил спукване на кръвоносен съд в мозъка си. В резултат на това на 17 ноември 375 година починал.