МиГ-29

от Уикипедия, свободната енциклопедия

МиГ-29

Описание
Първи полет:	6 октомври 1977 г.
В експлоатация от:	1983 г.
Производител:	МАПО "МиГ", СССР
Тактико-технически данни за МиГ-29СМ
Екипаж:	1 човек
Дължина:	17.32 m
Размах на крилете:	11.36 m
Площ на крилете:	38 m²
Височина:	4.73 m
Тегло (празен):	15 300 kg
Тегло (пълен):	20 000 kg
Двигател:	2 x РД-33К
Мощност:	..... к.с. ( ...... kW)
Макс. скорост:	2 430 km/h (M 2,3)
Макс. претоварване:	9 g
Далечина на полета без доп. резервоари:	1500 km
Далечина на полета с доп. резервоари:	2100-2900 km
Таван на полета:	18 000 m
Скороподемност:	330 m/s
Относ. натоварване на крилото:	402 $k g / m 2$
Въоръжение
Оръдие:	ГШ-30-1
Ракети:	Р-60, Р-27, Р-73
Бомби:	с тегло до 3 500 кг.

МиГ-29 е многоцелеви съветски изтребител от четвърто поколение.

[редактиране] Прототипи

Първите проекти по аеродинамичната схема на т.н. "изделие 9" започват през 1972 г. и завършват през 1975 г. Първият прототипен самолет, означен 9-01 е сглобен през лятот на 1977 и е изпробван на 6 октомври същата година в летателно-изпитателния институт в гр. Жуковски. При 9-01 се наблюдава отсъствието на прицелен комплекс и липсата на голяма част от авиониката, неговото оръдие е ГШ-23, а не ГШ-30-1, както и изместената напред стойка на колесника в сравнение с другите прототипи.
Прототип 9-02 полита през 1978, но при един от първите полети е загубен поради пожар в десния двигател при разгон на форсаж на височина 1000 m.
Прототип 9-04 е загубен на 31 октомври 1980 отново поради пожар при форсаж на малка височина.
Прототипите от 9-01 до 9-11 са последвани от 9-12 станал еталон за серийното производство. На въоражение самолетът е приет под означението МиГ-29, а НАТО му дават кодовото име Fulcrum-A

Самолетът е във варианти едноместен и двуместен (спарка) двумоторен свръхзвуков реактивен многоцелев изтребител за маневрен въздушен бой, за прехват на цели, летящи в целия диапазон височини от пределно малки до стратосферни, и за изпълнение на задачи по щурмуване на земни обекти с високоточни класически оръжия и ядрено оръжие. Това е един от най-добрите самолети в края на нашия век. Разработен е от колектив под ръководството на генералния конструктор Р. Беляков. Първи полет на прототипа е осъществен през 1977 г. Самолетът е построен по т. нар. "интегрална конфигурация", при която става плавен преход от крило към тяло. Стреловидността на крилото е 42 градуса. Връзката крило-тяло, доколкото може да се говори за такова деление, е осъществена със силно изразени залези (в руската литература "напливы"), които значително подобряват аеродинамичните качества на системата крило-тяло при маневрен бой с резки преминавания на големи ъгли на атака. Двата двигателя Р-33Д са с тяга по 84,92 kN / 8340 kgf на фрсаж и осигуряват тяговъоръженост на самолета над 1, което му гарантира огромна скороподемност (при земята 330 m/s). Разположени са в задната част на интегралното тяло. Въздухозаборниците им са с правоъгълно сечение, като на земята се затварят, за да не засмучат предмети от терена. При това на горната повърхност на "наплыви"-те се отварят "хриле", през които двигателите получават въздух. След повдигане на носовата стойка въздухозаборниците се отварят. Вертикалните плоскости са две, с кормила за посока и с ясно изразени форкилове. Между тях са разположени въздушните спирачки и контейнерът със спирачния парашут. Пилотската кабина е с отличен обзор и със съвременно оборудване. Има индикатор на челното стъкло ИЛС, където се изобразява цялата навигационна и тактическа информация. Седалката на пилота от клас "0-0" тип К-36Д е уникална със своите възможности за спасяването му в критични ситуации. Технологически самолетът е на много високо ниво, използвани са широко композитни материали и алуминиево-литиеви сплави. Оборудването на самолета е модерно, многофункционално. Доплеровият радиолокатор "Жук" с далечина на откриване над 100 km вижда само подвижни цели, движещи се със скорост 250-2200 km/h. РЛС открива изтребител на 60-70 km при насрещен курс, а в задната полусфера на 30-40 km. Бомбордировач с размерите на Ту-16 се открива от 120 km при насрещни курсове. РЛС вижда само целите, фонът не й влияе. Информацията - навигационна и тактическа - се проектира на ИЛС. За откриване на цели по тяхното инфрачервено излъчване има топлопеленгатор. Топлопеленгаторът е ефективен повече при височини над 5000 m и при студена атмосфера. Обективът му се намира пред челното стъкло на пилотската кабина. В задната полусфера открива целта на 10 km. Лазерният далекомер се използва при стрелба по земни неподвижни или бавноподвижни цели. Автоматично се включва на 6,5 km от целта и дава информация за разстоянието. Бордният компютър изчислява данните за ъгъла на изпревераване в зависимост от скоростта и ъгъла на пикиране и дава сигнал на пилота за излизане от атака. Решава задачи за стрелба по нисколетящи въздушни цели. Всички системи могат да работят независимо и в комплекс. Оборудването позволява едновременно съпровождане на 8 цели и обстрелване на 4 от тях. За близък бой служи нашлемна система за управление на оръжието НВУ (нашлемно визирно устройство). Самолетът има 6 точки за окачване на въоръжение. Пасивната защита на самолета включва предупредителна РЛС за облъчване от противникови радари - земни, самолетни и ракетни, система за изхвърляне на диполни отражатели, система за изхвърляне на термични "капани" (ловушки) против ракети с инфрачервена система за самонасочване, панорамни огледала за оглеждане на задната полусфера. В началото на 90-те години в Русия се появиха вариантите МиГ-29М и МиГ-29К с още по-високи бойни възможности, като последният е палубен и е със сгъваемо крило. Въоръжение: оръдейно - едно 30-mm оръдие ГШ-30-1 (едноцевен вариант на оръдието ГШ-30), вградено от лявата страна на тялото, с боезапас 150 снаряда, което може автоматично да се настройва за серии от 1,5 сек., 0,6 сек. или 3/4 от боезапаса - 112 снаряда); бомбово - 2 х 500 kg или 4 х 100 kg бомби от различни типове (свободнопадащи фугасни, фугасно-осколъчни, касетни, бомби с обемно взривно вещество, също така коректируеми бомби от типа КАБ-500КР). По принцип може да носи и хвърля тактически ядрени бомби; ракетно неуправляемо - блокове НУРС и отделни големокалибрени НУРС от типовете С-5К, С-5М, С-8, С-24; ракетно управляемо - ракети "въздух-въздух" от типовете Р-23, Р-27 с радиолокационна активна система за насочване, ракета Р-73 с инфрачервена пасивна система, която работи и в предната полусфера, ракета Р-60 с инфрачервена пасивна система за близък маневрен бой, която действа в задната полусфера (целта трябва да е поне на 20 градуса встрани от Слънцето), ракети "въздух-земя" от типовете Х-21, Х-25, Х-29, Х-31 и Х-35.