Луций Аней Сенека

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Луций Аней Сенека древноримски философ

Роден:	4 пр.н.е. Кордуба (дн. Кордова), Испания
Починал:	65 год. Рим, Италия

Луций Аней Сенека (на латински Lvcii Annaei Senecae) е римски философ и писател, един от най-видните римски мислители и безспорно най-значимия представител на т.нар. нова стоа, т.е. на римския стоицизъм. Той произхожда от богат аристократически род. Баща му, Сенека стари, е ретор и принадлежи към съсловието на конниците. Сенека е роден през 4 г. пр.н.е. в град Кордуба (дн. Кордова) в Испания, която тогава е римска провинция. Сенека учи в Рим, където баща му се преселва и основава школа по реторика. Учител на Сенека е Атал, привърженик на стоическата философия, който прилага етруските вярвания към гръцкия дух. Сенека става адвокат и спечелва голяма слава. Същевременно посвещава значително време на занимания с философия и литература. По времето на Калигула влиза в Сената. През 41 г. поради симпатии към републиканските идеи е заподозрян от Месалина, съпруга на Клавдий, в антидържавен заговор и е въдворен но остров Корсика, където престоява до 48 год. През 49 год. благодарение на Агрипина, новата съпруга на Клавдий, се завръща в Рим. Става възпитател на нейния син Нерон. Издига се в йерархията на обществения живот и през 57 год. става консул. След охладняване на отношенията между Нерон и философа, Сенека се оттегля от двореца и продължава своите литературни занимания, но през 65 год. е заподозрян в участие в заговор против император Нерон и осъден на смърт. Сенека се самоубива като прерязва вените си.

[редактиране] Творчество

Сенека е автор на философски и други произведения. Голям майстор на формата - блестящ стилист - Сенека въздейства с елегантност на литературните форми и като добър познавач на античността. Главното му и най-известно съчинение е "Нравствени писма до Луцилий" съдържщо 124 писма, образец на римския епистоларен жанр. В него са отразени етико-философските идеи на мислителя, преживял немалко от превратностите на своето време. Писмата са адресирани до приятеля му Луцилий, който от епикурейството преминава към позицийте на стоицизма. На проблемите на етиката са посветени още "За гнева" , "За милосърдието" , "За щастливия живот", "За благодеянията", "За снизхождението" . Автор е на натурфилософското произведение "Естествено-научни въпроси", където продължава богатата традиция на стоиците по въпросите за природата. Автор е на девет трагедий - "Медея" , "Едип" , "Агамемнон" и др., сюжетите на които са почерпани от творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид. В сатирата "Отиквяването на Клавдий" обрисува иронично образа на бившия император. Натурфилософските идеи на Сенека утвърждават пантеизма. Основното понятие в етиката на Сенека е понятието добродетел, схващано като обща цел на всички индивиди, независимо от техния произход или съсловна принадлежност. Върху осъществяванито на добродетелния живот не играят такива фактори като слава, обществено положение и други подобни. Решаващото условие за създаването на моралния човек е разумът, който трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците. Рационализма на Сенека е отрицание на хедонизма, цинизма и грубо материалистичната и вулгарна представа за живота.