Петър Гудев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Петър Гудев български политик |
|
| Роден: | 13 юли 1862 Градец, днес България |
|---|---|
| Починал: | 8 май 1932 София, България |
Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той министър-председател на България в 29-тото правителство (16 март 1907 г. — 29 януари 1908 г.).
Гудев е народен представител в IX (1896-1899), X (1899-1900), XI (1901), XII (1902-1903) и XIII (1903-1908) Обикновeно Народно събрание. От 1905 г. до 1907 г. е председател на XIII Обикновено Народно събрание.
Петър Гудев учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на парламента (1905-1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството. След Първата световна война се оттегля от политическия живот.
[редактиране] Библиография
- Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
- Социализъм. Общи понятия (1905)
- История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
- Против пропорционалната система (1909)
- Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
- Памят и знания (1928)
- Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
- Политически строй (1930)
- Работата (физиологически изследвания) (1932)
[редактиране] Източници
- Д-р Петър Гудев — политик и държавник от Борислав Гърдев
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
| Димитър Станчов | >>> | министър-председател (16 март 1907— 29 януари 1908) | >>> | Александър Малинов |
| Никола Генадиев | >>> | министър на вътрешните работи (16 март 1907— 29 януари 1908) | >>> | Михаил Такев |
