Арабска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арабската азбука е писменост, използвана за записване на арабски език.

Заради Корана, свещената книга на исляма, която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на езикови семейства, различни от семитското. Пример за не-симитски езици, изписвани с арабска азбука, са персийският език (фарси) и урду. За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи.

[редактиране] Структура

Арабската азбука е съставена от 28 букви, като всяка от тях може да се изписва по 1 до 4 начина според нейното място в думата (в началото, по средата, на края или самостоятелно). На арабски (освен числата) се пише от дясно на ляво, съответно и книгите се четат от дясно на ляво. Адаптациите на писмеността за други езици, като например персийски и урду, включват няколко допълнителни букви. Няма голяма разлика между печатните и ръкописните букви. Повечето от буквите се свързват една с друга (дори и при печатните) и така се променя начинът, по който изглеждат. Някои буквени комбинации образуват специални лигатури.