Феба (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Феба

Откриване
Открит от	Уилям Хенри Пикеринг
Дата	17 март 1899 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос	12 955 759 km
Ексцентрицитет	0,1562415
Орбитален период	550,564636 дни
Инклинация	151,66° (към екватора на Сатурн) [1]
Естествен спътник на	Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър	230×220×210 km
Маса	7,2×1018 kg
Средна плътност	2,3 g/cm3
Повърхностна гравитация	0,039 m/s2
Период на въртене	0,38675 дни (9 часа 16 мин 55,2 сек) [2]
Наклон на оста	17,4° [3]
Албедо	0,06
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	няма

Феба е естествен спътник на Сатурн. Открит е от Уилям Хенри Пикеринг на 17 март 1899 г. от фотографски плаки заснети на 16 август 1899 г. в Арекипа, Перу от Делизъл Стюарт. Феба е първият спътник открит с помощта на фотографския метод.

Съдържание 1 Наименование 2 Орбитални характеристики 3 Физически характеристики 4 Посещения от космически апарати 5 Виж още 6 Външни препратки

[редактиране] Наименование

Спътника носи името на титанидата от древногръцката митология Феба. Като алтернативно име се употребява Сатурн 9. Международния астрономически съюз постановлява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.

[редактиране] Орбитални характеристики

В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния спътник на Сатурн, докато през 2000 г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е почти 4 пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешния си съсед със значителна маса Япет и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.

Спътниците по-близо до Сатурн от Япет се намират на орбити с ниска инклинация спрямо екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.

[редактиране] Физически характеристики

Феба е почти сферичен на форма и има диаметър от 220 километра, около 1/15 от диаметъра на Луната. Спътника се върти около собствената си ос приблизително за девет часа и извършва едно завъртане около Сатурн за 18 месеца. Повърхностната температура на Феба е 75 K.

Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система — неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които достига 16 km дълбочина.

Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн C-клас астероид богат на въглеводороди. Снимките направени от Касини-Хюйгенс обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 метра под повърхността. На повърхостта е открит и замръзнал въглероден диоксид, нетипичен за астероидите. Съдържанието на скали е около 50%, за разлика от типичните 35% за повечето от вътрешните спътници. Учените считат, че Феба е прихванат Кентавър като това го прави първият такъв изследван обект. [4]

Материал от отделен от повърхността на спътника вследствие на микрометеоритни сблъсъци е възможно да е причината за тъмние повърхности на Хиперион и водещото полукълбо на Япет. Материалът от тези сблъсъци е възможно да е кондензирал и в някои от другите спътници в групата на Феба — всички от които са по-малки от 10 km в диаметър.

[редактиране] Посещения от космически апарати

Апаратът Вояджър 2 посети Феба през септември 1981 г. и премина на разстояние от 2,2 милиона километра. Значителното разстояние не позволи извличането на значително количество информация от снимките. Касини-Хюйгенс обаче се сближи само на 2068 километра от спътника на 11 юни 2004 г. и засне множество снимки с висока разделителна способност.

[редактиране] Виж още

• Списък на геологични образувания на малките спътници на Сатурн

[редактиране] Външни препратки

• Малките спътници на Сатурн - Снимки на Феб направени от апарата Касини
• Статия БиБиСи за посещението на Касини]
• Планетарно общество:: Феб
• Имена на геологически образувания на Феб
• Статия във Wired magazine: Странния спътник на Сатурн