Хиперион (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хиперион

Хиперион заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от	Уилям Кранч Бонд Джордж Филипс Бонд Уилям Ласел
Дата	16 септември 1848 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос	1 464 100 km
Ексцентрицитет	0,0175
Орбитален период	21,280 дни
Инклинация	0,568°
Естествен спътник на	Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър	266 km
Маса	1,08×1019 kg
Средна плътност	1,1 g/cm3
Повърхностна гравитация	0,041 m/s2
Период на въртене	хаотичен
Наклон на оста	променлив
Албедо	0,25
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	няма

Хиперион е естествен спътник на Сатурн. Открит е през 1848 г. от Уилям Кранч Бонд, Джордж Филипс Бонд и Уилям Ласел и носи името на титана Хиперион от древногръцката митология. Като алтернатива се използва името Сатурн 7.

Откритието на спътника е предшествано от публикацията на Джон Хершел Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда (Results of Astronomical Observations made at the Cape of Good Hope [1]) през 1847 г. Братята Бонд наблюдават Хиперион два дни преди Уилям Ласел, но последния публикува наблюденията си пръв, и по този начин и тримата се считат за равноправни откриватели.

[редактиране] Физически характеристики

Хиперион е най-голямото тяло с подчертано несферична форма в Слънчевата система (Протей е по-голям, но е почти сферичен). Хиперион вероятно е фрагмент от по-голямо тяло, разрушило се след гигантски сблъсък с друго тяло в далечното минало. Най-големия кратер на повърхността на спътника е с диаметър от 120 km и дълбочина 10 km.

Ниската плътност на спътника сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. За разлика от другите спътници на Сатурн обаче, неговото албедо е едва 0,2–0,3, издаващо наличието на тънък слой от тъмен материал покриващ повърхността. Вероятно е това да е материал от Феба. Повърхността на Хиперион е по-тъмна от тази на Феба и е много близка до тъмната страна на Япет.

Виж още: Списък на геологични образувания на Хиперион

[редактиране] Въртене

От наблюдения на апарата Вояджър 2, както и от наземни такива, е установено, че въртенето на Хиперион е хаотично — ориентацията на остта му на въртене се променя непредвидимо. Хиперион е единствения от спътниците в Слънчевата система, който към днешен ден се върти хаотично, но за някои други се счита, че в миналото са се въртяли по подобен непредвидим начин.

Хаотичното въртене е комбинация от няколко фактора: неправилната форма на спътника, големия ексцентрицитет на орбитата му и факта, че се намира в 3:4 орбитален резонанс с Титан. Предполага се, че поради хаотичното въртене на Хиперион не се наблюдават различия в отделните части на повърхността, както при други спътници на Сатурн, които имат ясно изразена водещо и обратно полукълбо.

[редактиране] Външни препратки

• Анимация на Хиперион
• Планетарно общество: Хиперион