Либерална партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.

Партии в България до 1989
Източна Румелия
Либерална партия
Народна партия
до средата на 1880-те
Либерална партия
Консервативна партия
до началото на 1920-те
БРСДП (т.с.)
БЗНС
БРСДП
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Либерална партия
Радикалдемократическа партия
Демократическа партия
Прогресивнолиберална партия
Народна партия
до средата на 1940-те
БКП
БЗНС Пладне
БЗНС Врабча 1
БРСДП
Радикална партия
Демократическа партия
ОНПП
Националлиберална партия
Демократически сговор
Народен сговор
до 1989
БКП
БЗНС

Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 до около 1887. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.

От Либералната партия се отделят:

1883 — бъдещата Прогресивнолиберална партия
1886 — бъдещата Народнолиберална партия
1886 — бъдещата Либерална партия (радослависти)

Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.

Съдържание

1 История
2 Участия в правителства
3 Видни дейци
4 Част Програма на либералната партия, октомври 1897г.
5 Източници

[редактиране] История

Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879, в което тя има мнозинство, и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков.

Либералната партия печели изборите за I Обикновено Народно събрание през 1879, но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II Обикновено Народно събрание през 1880 и сформира две самостоятелни правителства — начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880-1881). След преврата от 1881 Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.

През 1883 Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.

През 1884 основното крило на Либералната партия печели изборите за IV Обикновено Народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886.

При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894, тя става основата на Демократическата партия.

[редактиране] Участия в правителства

Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 — 10 декември 1880) — самостоятелно

министерство на външните работи и изповеданията — Драган Цанков
министерство на вътрешните работи — Георги Тишев
министерство на народното просвещение — Иван Гюзелев
министерство на финансите — Петко Каравелов

Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 — 9 май 1881) — самостоятелно

министерство на външните работи и изповеданията — Никола Стойчев
министерство на вътрешните работи — Драган Цанков, Петко Славейков
министерство на народното просвещение — Петко Славейков, Михаил Сарафов
министерство на финансите — Петко Каравелов
министерство на правосъдието — Петко Каравелов

Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 — 21 август 1886) — самостоятелно

министерство на външните работи и изповеданията — Илия Цанов
министерство на вътрешните работи — Петко Славейков, Никола Сукнаров, Петко Каравелов
министерство на народното просвещение — Райчо Каролев
министерство на финансите — Петко Каравелов
министерство на правосъдието — Васил Радославов, Гаврил Орошаков
министерство на обществените сгради, земеделието и търговията — Петко Каравелов

Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 — 28 август 1886) — временно правителство

министерство на вътрешните работи — Васил Радославов
министерство на народното просвещение — Тодор Иванчов
министерство на правосъдието — Гаврил Орошаков

[редактиране] Видни дейци

Петко Каравелов (1843-1903)
Васил Радославов (1854-1929)
Михаил Сарафов (1854-1924)
Петко Славейков (1827-1895)
Стефан Стамболов (1854-1895)
Никола Стойчев (1845-1899)
Никола Сукнаров (1848-1894)
Драган Цанков (1828-1911)
Илия Цанов (1835-1901)

[редактиране] Част Програма на либералната партия, октомври 1897г.

Чл.1. Поддържание Конституцията, като при благоприятни времена бъде разширена в по-либерален и демократически дух.
Чл.2. Пълно самоуправление в общините и окръзите.
Чл.3. Намаление на данъците.Намаление на разходния бюджет на държавата.
Чл.4. Безплатно обучение във всички учебни заведения.
Чл.5. Безплатна медицинска помощ.
Чл.6. Недопущане никакви концесии. Естествените богатства на страната да се експлоатират от самата държава.
Чл.7. Рационално подобрение на земеделието и скотовъдството и всички отрасли на поминака.
Чл.8. Покровителстване на кооперативното производство.
Чл.9. Временно и според нуждите покровителствана министерска система...