Сврака
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Сврака | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сврака (Pica pica)
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Свраката (Pica pica) е вид птица от семейство Вранови (Corvidae). Тя е немигриращ вид, повсеместно разпространен в Европа, голяма част от Азия, а така също и северозападна Африка.
Съществуват множество подвидове. Наскорошни изследвания сочат, че корейската разновидност (P. pica sericea) е генетично твърде различна от останалите евразийски подвидове и е възможно да представлява отделен вид. Други две разновидности - P. p. mauretanica (разпространена в северозападна Африка) и P. p. asirensis (срещаща се в югозападна Арабия) притежават специфично оперение и също могат да се окажат самостоятелни видове.
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
Свраката е лесно отличима от другите видове птици. Контрастното черно-бяло оперение и дългата (20-30 см), насечена (градуирана) опашка, както и силните, резки крясъци са нейни характерни черти. Дължина на тялото - 40-51 см. Главата, шията и гръдната област са лъскаво черни с метално зелен и виолетов блясък. Раменната и коремната област са чисто бели. Крилата са черни със зеленикав или пурпурен блясък. Маховите пера имат бели вътрешни ветрила, които стават очевидни при разтваряне на крилата. Градуираната опашка е черна, изпъстрена с бронзово зелен и други преливащи цветове на дъгата. Клюнът и краката са черни. Малките наподобяват възрастните индивиди, но в началото им липсва характерния метален блясък на черното оперение. Мъжкият е малко по-едър от женската.
[редактиране] Начин на живот и хранене
В открити местности свраката привлича вниманието с последователното преминаване един след друг на няколко индивида, махащи бързо с късите си криле и ознаменуващи своето преминаване с крясъци. При отлитане опашката рязко се повдига нагоре и внимателно се отделя от земята. Подобно на другите вранови птици, обичайният начин на придвижане на свраката по земята е ходенето. Ако обаче вниманието ѝ е привлечено от храна или какъвто и да е особен предмет, тя извършва бързи странични скокове с леко разтворени криле.
Привързаността на свраките към всякакви лъскави предмети е пословична.
Като повечето вранови птици и свраката е всеядно животно. Храни се с всякаква животинска храна: млади птици и яйца, дребни бозайници, насекоми и др. Не се отказва от жълъди и житни растения.
[редактиране] Размножаване
Свраката избира високи дървета за направата на големите си гнезда. Гнездото е здраво прикрепено към централно разклонение на горните клони. Скелетът от клечки бива циментиран с пръст и глина; облицовка от същия материал бива покрит с тънки остри корени. Нагоре следва як, макар и рехав, свод от бодливи клони с грижливо прикрит вход. При окапване на листата тези гнезда се открояват ясно.
В области, където има недостиг на дървета, а понякога дори и в гористи местности свраката гнезди по храсти или живи плетове.
Яйцата на свраката са относително малки. Обикновено техният брой е между 5 и 8, но има описани случаи, в които той е достигал до 10. Както основният цвят, така и багрите на петната варират. Най-често са синьо-зелени, с гъсто разположени кафяви и сиви петънца. Свраката снася яйцата си през април и отглежда едно поколение годишно, освен ако нещастие засегне първото мътило.
