Пандора (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пандора

Пандора заснета от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от	Стюарт Колинс (Вояджър 1)
Дата	Октомври 1980 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос	141 520 km
Ексцентрицитет	0,0042
Орбитален период	0,6285 дни [1]
Инклинация	0,007° (към екватора на Сатурн)
Естествен спътник на	Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър	110×88×62 km
Маса	1,94×1017 kg
Средна плътност	0,6 g/cm3
Повърхностна гравитация	0,008 m/s2
Период на въртене	синхронен
Наклон на оста	0
Албедо	0,6
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	няма

Пандора е естествен спътник на Сатурн, открит през 1980 г. на снимки от апарата Вояджър 1, с предварително означение 1980 S 26. Името Пандора е установено през 1985 г., но като алтернатива се употребява и Сатурн 17. Спътника носи името на героинята от древногръцката митология Пандора.

Пандора е външния спътник-овчар в F-пръстена. Покрита е с повече кратери отколкото съседния Прометей — на повърхността и има поне два кратера с диаметър от поне 30 km. За разлика от Прометей обаче на повърхността й не се наблюдават хребети или долини.

От ниската плътност и сравнително високото албедо на тялото може да се заключи че Пандора е поресто тяло, съставено предимно от лед.

Виж още: астероидът 55 Пандора.

[редактиране] Външни препратки

• Планетарно общество: Пандора