Нобелова награда за физиология или медицина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Оригинално наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини, води до разширяване на обзора от възможни постижения.

   Съгласно последната воля на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата Асамблея при Каролински Институт. През 1901 г. е награден първият лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина, като традицията продължа ежегодно.

Съдържание 1 Списък на лауреатите 1.1 1900 - 1909 1.2 1910 - 1919 1.3 1920 - 1929 1.4 1930 - 1939 1.5 1940 - 1949 1.6 1950 - 1959 1.7 1960 - 1969 1.8 1970 - 1979 1.9 1980 - 1989 1.10 1990 - 1999 1.11 2000 - 2009

[редактиране] Списък на лауреатите

[редактиране] 1900 - 1909

Нобелова награда за физиология или медицина, 1900-09

Година	Име	Тема
1901	Емил Адолф фон Беринг	За работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия
1902	Роналд Рос	За изследванията си върху маларията, показвайки пътя на проникване на причинителя, развитието му в организма и прилагането на методи за лечение
1903	Нилс Рюберг Финсен	За заслугите му за лечението на обикновен лупус, чрез прилагането на концентрирано светлинно лъчение.
1904	Иван Петрович Павлов	За изследванията във физиологията на храносмилането
1905	Роберт Кох	За откритието и изследването на причинителя на туберкулозата
1906	Камило Голджи,Сантяго Рамон и Кахал	За изследванията си върху структурата на нервната система
1907	Шарл Луи Алфонас Лаверан	За изследванията си върху протозойте, причинители на редица заболявания
1908	Иля Илич Мечников	За изучаването на имунната система
1909	Емил Теодор Кохер	За работата си върху физиологията, патологията и хирургическите техники на щитовидната жлеза

[редактиране] 1910 - 1919

Нобелова награда за физиология или медицина, 1910-19

Година	Име	Тема
1910	Албрехт Косел	За изследванията си в клетъчната биология, и по-специално изучаването на белтъците и нуклеиновите киселини
1911	Алвар Гулстранд	За работите си върху формирането на образа през оптичната система на окото
1912	Алексис Карел	За хирургическото зашиване на кръвоносни съдове, както и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи
1913	Шарл Роберт Рише	За откритието на анафилаксията
1914	Роберт Барани	За изследванията си върху вестибуларния апарат във вътрешното ухо
1915	Наградата не се присъжда.
1916	Наградата не се присъжда.
1917	Наградата не се присъжда.
1918	Наградата не се присъжда.
1919	Жюл Борде	За откриването на системата на комплемента, като част от имунитета.

[редактиране] 1920 - 1929

Нобелова награда за физиология или медицина, 1920-29

Година	Име	Тема
1920	Август Крог	За откритието на регулационния механизъм за съкращаването и отпускането на кръвоносните капиляри.
1921	Наградата не се присъжда.
1922	Арчибалд Хил, Ото Майерхоф	За изследвенията си върху топлообмена при мускулното съкращение, както и за откриването на връзка между кислородната консумация на мускулната тъкан и метаболизма на млечната киселина (лактат).
1923	Фредерик Бантинг, Джон Маклеод	За откритието на инсулина.
1924	Вилем Ейнтховен	За откриването на механизма на електрокардиограмата.
1925	Наградата не се присъжда.
1926	Йоханес Фибигер	За откритието на Spiroptera carcinoma, като изкуствен причинител на тумори при животни.
1927	Юлиус Вагнер-Яурег	За откритието на терепевтичен ефект на заразяване с малария срещу прогресивен паралич.
1928	Шарл Никол	За работата си върху причинителя на тифа.
1929	Кристиан Еикман, Фредерик Гоуланд Хопкинс	За откритието на редица витамини.

[редактиране] 1930 - 1939

Нобелова награда за физиология или медицина, 1930-39

Година	Име	Тема
1930	Карл Ландщейнер	За откритието на кръвните групи.
1931	Ото Хенрих Варбург	За изследванията си върху цитохромите и механизма на клетъчното дишане.
1932	Чарлз Скот Шерингтън, Едгар Дъглас Ейдриън	За работата си върху физиологията на невроните.
1933	Томас Хънт Морган	За откритието на ролята на хромозомите, като фактори на наследствеността.
1934	Джордж Уипъл, Джордж Майнът и Уилям Мърфи	За лечението на анемия.
1935	Ханс Спеман	За откритието на организационните центрове в ембрионалното развитие.
1936	Хенри Дейл, Ото Леви	За откритието на химическото предаване на нервния импулс.
1937	Алберт Сент-Джорджи	За описанието на витамин С и откритията в крайния етап на клетъчното дишане.
1938	Корнеил Херманс	За откритието на механизмите за контрол на кръвното налягане и нивата на кислород в процеса на дишане.
1939	Герхард Домак	За откритието на антибактериалния ефект на пронтозила.

[редактиране] 1940 - 1949

Нобелова награда за физиология или медицина, 1940-49

Година	Име	Тема
1940	Наградата не се присъжда.
1941	Наградата не се присъжда.
1942	Наградата не се присъжда.
1943	Карл Петер Хенрик Дам, Едуард Адълберт Дойзи	За откритието и описанието на химическата структура на витамин К.
1944	Джозеф Ерлангер, Херберт Гасер	За откритието на различни типове високодиференцирани нервни клетки.
1945	Александър Флеминг, Ърнст Борис Чейн и Хоуърд Флори	За откритието на пеницилина и терапевтичния му ефект срещу редица болести.
1946	Херман Мюлер	За откритието, че рентгеновите лъчи могат да причинят мутации.
1947	Карл Фердинанд Кори, Герти Тереза Кори и Бернардо Хюсай	За откритието на хормоните на предния дял на хипофизата, тяхната структура и функция.
1948	Паул Мюлер	За откритието на инсектицидните свойства на ДДТ.
1949	Уолтър Хес	За описването на различни функции на средния мозък.
	Егаш Мюниш	За терапевтичното въздействие на лоботомията.

[редактиране] 1950 - 1959

Нобелова награда за физиология или медицина, 1950-59

Година	Име	Тема
1950	Едуард Кендал, Тадеуш Рейхщейн и Филип Хенч	За откриването на хормоните на надбъбречните жлези, за разкриването на структурата на хормоните и биологичната им функция.
1951	Макс Тейлер	За разработката на ваксина срещу жълта треска.
1952	Селман Ваксман	За откритието на стрептомицина, първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза.
1953	Ханс Кребс	За откриването на цикъла на цитратния цикъл.
	Фриц Липман	За откриването на коензим А и неговото значение за междинния метаболизъм.
1954	Джон Ендерс, Томес Уелър и Фредерик Робинс	За разработката на процедури по изкуствено култивиране на вируса на полиомиелита в тъканни култури.
1955	Хуго Теорел	За изследванията си върху ензимите и механизма им на действие, и специално за оксидоредуктазите.
1956	Андре Курнан, Вернер Форсман и Дикиндсън Ричардс	За откритието на катетеризацията на сърце и изследванията върху патологията на редица сърдечни заболявания.
1957	Даниел Бове	За откритието на синтетични вещества означавани като антихистамини, блокиращи действието на биологичните амини.
1958	Джордж Бидъл, Едуард Тейтъм	За откритието, че гените са отговорни за контрола на отделни стъпала в метаболизма.
	Джошуа Ледерберг	За откритията си върху механизмите на генетичната рекомбинация и за начина, по който е организиран генетичния материал при бактериите.
1959	Северо Очоа, Артър Корнберг	За откритието на механизма за синтеза на рибонуклеиновите и дезоксирибонуклеиновите киселини.

[редактиране] 1960 - 1969

Нобелова награда за физиология или медицина, 1960-69

Година	Име	Тема
1960	Макфарлейн Бърнет, Питер Брайън Медавар	За откритията си върху функционирането на имунната система на фетуса и различаването на свое от чуждо.
1961	Георг Бекеши	За изследванията си върху физическото възприятие на звука от вътрешното ухо.
1962	Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс	За откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи.
1963	Джон Екълс, Алан Ходжкин и Андрю Хъксли	За изследванията си върху електрическото предаване на нервните импулси и механизмите на възбуждане.
1964	Конрад Блох, Феодор Линен	За откритията си върху обмяната на холестерола и метаболизма на мастните киселини.
1965	Франсоа Жакоб, Андре Лвов и Жак Моно	За откритията на информационната РНК, рибозомите и механизмите за контрол на генната експресия.
1966	Френсис Пейтън Роус	За откритията на вируси, способни да причиняват тумори.
	Чарлз Хюгинс	За изследванията си върху хормоналното лечение на рака на простатата.
1967	Рагнар Гранит, Кефер Хартлайн и Джордж Уолд	За откритията си върху механизмите на зрителното възприятие и типовете сетивни клетки в ретината.
1968	Робърт Холи, Хар Гобинд Корана и Маршал Ниренберг	За разшифроването на генетичния код, необходим за синтеза на белтъците в клетката.
1969	Макс Делбрюк, Алфред Херши и Салвадор Лурия	За откритията си, касаещи репликацията на вирусите и описване на генетчната им структура.

[редактиране] 1970 - 1979

Нобелова награда за физиология или медицина, 1970-79

Година	Име	Тема
1970	Бернард Кац, Улф фон Ойлер и Юлиус Акселрод	За откритията върху химическото предаване на нервния импулс - съхранението, отделянето и инактивацията на невромедиаторите.
1971	Ърл Сътърланд	За откритието върху механизма на действие на група хормони, и по специално епинефрин, през т.нар. вторични посредници.
1972	Джералд Еделман и Родни Портър	За откритието на химическата структура на антителата.
1973	Карл фон Фриш, Конрад Лоренц и Николаас Тинберген	За откритията, свързани с изграждането и утвърдяването на индивидуално и групово поведение при животните.
1974	Албер Клод, Кристиан де Дюв и Джордж Паладе	За описването на органелите, като структурни и функционални компоненти на клетката.
1975	Дейвид Балтимор, Ренато Дюлбеко и Хауард Темин	За откритието на взаимодействието между онковирусите и генетичния материал на клетката.
1976	Барух Блумберг	За откритието на вируса на хепатит Б
	Карлетон Гайдузек	За описването на болеста куру, предавана чрез канибализъм.
1977	Роже Гилемин и Ендрю Шели	За работите си върху пептидните хормони, произвеждани в мозъка.
	Розалин Ялоу	За развитието на радиоимунологичен метод за определяне на нивото на пептидни хормони.
1978	Вернер Арбер, Даниел Натанс и Хамилтън Смит	За откритието на ензимите рестриктази, като инструмент на молекулярната биология.
1979	Алан Кормак и Годфри Хаунсфийлд	За разработката на компютърната томография.

[редактиране] 1980 - 1989

Нобелова награда за физиология или медицина, 1980-89

Година	Име	Тема
1980	Барух Бенасераф, Жан Досе и Джордж Снел	За откритието на главния комплекс на тъканна съвместимост, отговорен за разпознаването на свое от чуждо в имунната реакция.
1981	Роджър Спери	За изследванията си върху мозъчните хемисфери.
	Дейвид Хъбел, Торстен Визел	За работата си върху обработката на визуалната информация от мозъка.
1982	Суне Бергстрьом, Бенгт Самуелсон и Джон Вейн	За откритието на простагландините.
1983	Барбара МакКлинток	За откриването на мобилни генетични елементи (транспозони) в царевицата.
1984	Нилс Йерне, Георг Кьохлер Сезар Милщейн	За работите си върху функционирането на имунната система и откритието на моноклоналните антитела.
1985	Майкъл Стюарт Браун и Джозеф Голдщейн	За описването на регулацията на холестероловия метаболизъм.
1986	Стенли Коен и Рита Леви-Монталчини	За откритията си върху растежните фактори и регулацията на растежа.
1987	Судзуми Тонегава	За откритието на генетичните механизми за производството на различни антитела.
1988	Джеймс Блек, Гертруде Елион и Джордж Хитчингс	За откритията на важни принципи в лекарствената терапия.
1989	Джордж Майкъл Бишъп и Харълд Вармус	За откритието на клетъчният произход на ретровирусните онкогени.

[редактиране] 1990 - 1999

Нобелова награда за физиология или медицина, 1990-99

Година	Име	Тема
1990	Джоузеф Мърей и Едуард Донал Томас	За открития, касаещи трансплантацията на органи и клетки, при лечението на заболявания.
1991	Ервин Нехер и Берт Закман	За развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана.
1992	Едмонд Фишер и Едвин Кребс	За откритията си върху обратимото фосфолириране на белтъци, като начин за регулация на биологични процеси.
1993	Ричард Робертс и Филип Шарп	За откритието, че гените на еукариотите са прекъснати от некодиращи участъци (интрони), чието премахване може да стане по алтернативни начини.
1994	Алфред Гилман и Мартин Родбел	За откритието на Г-протеините и ролята им в сигналната трансдукция в клетката.
1995	Едуард Люис, Кристиане Нюслейн-Фолхард и Ерик Вишаус	За откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие при винената муха.
1996	Питър Дохърти и Ролф Цинкернагел	За описването на механизма, по който лимфоцитите откриват и унищожават клетки, заразени с вируси.
1997	Стенли Прусинър	За откритието на прионите и с това на нов принцип на биологична инфекция.
1998	Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад	За откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система.
1999	Гюнтер Блобел	За откритието, че новосинтезираните белтъци притежават сигнал, определящ мястото им в клетката.

[редактиране] 2000 - 2009

Нобелова награда за физиология или медицина, 2000-09

Година	Име	Тема
2000	Арвид Карлсон	За установяването, че допаминът е невромедиатор, чието намаляване води до развитието на Паркинсонова болест.
	Пол Гриндгард	За описването на механизма на действие на допамина и други невромедиатори.
	Ерик Кандел	За откритието, на принципите на краткосрочната и дългосрочната памет на молекулярно ниво.
2001	Леланд Хартлел, Тимоти Хънт и Пол Нърс	За откритията на циклините и циклин-зависимите кинази, като централни регулатори на клетъчния цикъл.
2002	Сидни Бренер, Робърт Хорвиц и Джон Сълстон	За установяването, че клетките на Caenorhabditis elegans се делят и умират до точно определен брой, както и откриването на принципите на програмираната клетъчна смърт (апоптоза).
2003	Пол Лотербюр и Питър Мансфийлд	За открития, довели до разработката на магнитно-резонансната томография.
2004	Линда Бък и Ричард Аксел	За изследванията си върху обонятелните рецептори и организацията на обонянието.
2005	Бари Маршъл и Робин Уорън	За откритието на Helicobacter pylori, като причинител на гастрит и язви на стомаха и дванадесетопръстника..