Джеймс Уотсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джеймс Д. Уотсън американски генетик

Роден:	6 април 1928 Чикаго, САЩ

Джеймс Д. Уотсън (James Dewey Watson) – американски генетик.

Роден е на 6 април 1928 г. в Чикаго. Тъй като е надарено дете, още на 15 години постъпва в Чикагския университет, който завършва през 1947 г. През 1950 г. защитава дисертация в Университета в Индиана под ръководството на Салваторе (Салвадор) Луриа. След защитата на дисертацията си заминава да специализира в Копенхаген при биохимика Херман Калкар, но през 1951 г. се премества в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж, където по това време работи Франсис Крик. Между тях двамата се завързва много плодотворно сътрудничество. Важна роля за откритието им изиграват и ренгеноструктурните кристалографски изследвания на Морис Уилкинс и Розалинд Френклин от Кингс колеж, Лондон. След известен период на лутания и неуспехи (описани увлекателно в книгата на Уотсън "Двойната спирала"), в началото на 1953 г. те представят своя двойно-верижен модел на структурата на ДНК (публикуван в сп. "Нейчър" на 25 април), който след това е потвърден експериментално от много учени. За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс (Френклин почива през 1958 г.) получават Нобелова награда за физиология и медицина през 1962 г.

През следващите десетилетия Уотсън работи като преподавател в Харвардския Университет и Калифорнийския технологичен институт, от 1968 г. е директор на Лабораторията в Колд Спринг Харбър, а от 1988 до 1992 г. е ръководител на проекта “Човешки геном” (Human Genome Project).

Дж. Уотсън продължава активно да работи и днес (2006 г.) като директор на Лабораторията Колд Спринг Харбър.

Вижте също: Дж. Уотсън: "Двойната спирала" (български превод 1975 г.)