Кьолнска катедрала
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кьолнската катедрала е една от най-красивите готически катедрали, чието строителство трае от 1248 до1437 г., както и от 1842 до 1880 г.
През 1248 година, когато архиепископа на Кьолн Конрад фон Гохщаден поставя първия камък в основите на катедралата, започва един от най-дългите строежи в европейското строителство. Първенците на Кьолн, който е един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената Римска империя, смятали, че както Париж си има своята Нотр Дам, така и техния град трябва да има своя катедрала, като нейните мащаби би трябвало да надминат всички останали храмове.
Има и друга причина, поради която е построена Кьолнската катедрала. Кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел получава от император Фридрих I Барбароса останките на Светите влъхви, или познати като Тимата крале, които преди се съхранявали в един от миланските манастири. По този начин императора се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. През 1164 година Райналд фон Дасел триумфално влиза с реликвите в Кьолн. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Така високият ранг в западнохристиянския свят, който Кьолн придобил като пазител на реликвите, задължавал те да бъдат пазени в подобаваща катедрала.
