Йохан Волфганг фон Гьоте

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Йохан Волфганг фон Гьоте немски писател

Роден:	28 август 1749 Франкфурт, Германия
Починал:	22 март 1832 Ваймар, Германия

Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски Johann Wolfgang von Goethe) е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на 10 години той е държавен министър във Ваймар.

Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18 и началото на 19 век. Автор на „Фауст“ и „Теория на цветовете“, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително влияние върху музиката, драматургията и поезията на континента.

[редактиране] Биография

Йохан Волфганг Гьоте е роден през 1749 във Франкфурт на Майн. Баща му е заможен и влиятелен човек, който лично се грижи за началното образование на сина си. По-късно той учи право в университетите в Лайпциг (1765-1768) и Страсбург (1769-1744). След това работи като адвокат във Франкфурт и Вецлар (1772-1775).

През 1775, вече придобил популярност с литературната си дейност, Гьоте е поканен във Ваймар от Карл Август, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах. Там той заема поредица от политически постове, докато става главен съветник на херцога.

През 1782 Гьоте получава благородническа титла, а от 1786 до 1788 предприема продължително пътуване в Италия. Той взима участие в Наполеоновите войни, като през този период се сближава с Фридрих Шилер. Гьоте умира през 1832 във Ваймар.

Йохан Волфганг Гьоте е водеща фигура в немската литература на Просвещението.Роден в Франкфурт на Майн на 26 август 1749г. в семейство на заможни и образовани родители.Баща му Гаспар Гьоте бил виден юрисконсулт с титла императорски съветник,а майката била изклучителна интелигентна и талантлива жена. Огромно влияние върху формирането на личността на младия Гьоте оказва родният му град с оживената търговия,ежегодните панаири и историческите паметници. Изяществото на френската художествена реч очарова младия човек и той с усърдие започва да изучава френски език и драматургия.

  Първоначалното си образование Гьоте получава в родния дом.Баща му го обучава по музика,живопис и езици.
  През 1765г. Гьоте постъпва  в Лайпцигския университет като студент по право,но тази наука не му допада особено и той предпочита да посещава редовно театър,да взима уроци по рисуване,прави първи поетически опити.Стиховете които пише в Лайпциг,са в духа на модерната тогава изящна поезия в стил Рококо.
  През есента на 1768г Гьоте се завръща в родния си град.След дегодишно боледуване заминава за Страсбург.Тук под влияние на своите приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки.Сближава се с Хердер и възприема неговите идеи по отношение на поезията-тя е не провилегия за избраници,а плод на народния дух.
  През 1722г Гьоте получава степента доктор по право и няколко месеца практитува в съда в гр.Вецлар,след което отново се завръща в родния Франкфурт.
 Ранното трорчество на Гьоте е повлияно от идеите на движението Буря и устрем.Важно място в него заемат одите и свързаните с тях първи драматически опити.Основната тема в тези творби е силната личност,геният,свръхчовекът.
 Най-известните му произведения от този период са одата Прометей(1774г.),първоначалният вариант на Фауст-"Прафауст"(1773г.),първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка"(написана през 1771г. и публикувана през 1773г) и сантименталният роман "Страданията на Младия Вертер"(1774г.)
   С ранното си творчество Гьоте става учител на следващото поколение немски поети романтици-Новалис,Николаус Ленау и др.
 "Страданията на младия Вертер" и "Гьоц фон Берлихинген"донасят огромна поетическа слава на автора си и изведнъж го издигат над всички немски поети.В дома на Гьоте се стичат множество почитатели,между които е и ваймарският престолонаследник Карл Август.Веднага щом наследява престола,той кани Гьоте да живее във Ваймар.Поетът постъпва  на служба към княжеския двор,получава званието действителен таен съветник"и място в Държавния съвет,после е назначен за първи министър.Ентусиезирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар.Привлича тук Хердер и Шилер.През този период Гьоте написва няколко от най-хубавите си балади-"Рибар",Горския цар","Певец",но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания .Някои го определят като "затихваща знаменитост".Вероятно самият той се е почуствал неудовлетворен,тъй като през 1786г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.
  Съприкоснованието с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте.Той се завряща в Германия помъдрял и успокоен,изпълнен с нови творчески планове.Ориентиран изцяло към принципите на Класицизма,търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство.Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм,под знака на който се осяществява  късното Гьотево творчество- великолепните "Римски елегии"(1790),посветени на съпругата му Кристине Вулпиъс;епическата поема "Херман и Доротея"(1797);драматугичните творби,започнали по-рано,ноедва преосмислени и публикувани-"Ифигения в Таврида"(1787),"Егмонт"(1788),"Торквато Тасо (1790),образецът на новия образователен роман "Вилхелм Майстер-години на учение"(1796) и "Вилхем Майстер-години на странстван,или Отричащите се"(1821),мемоарно-автобиографичната книга "Поезия и истина"(1811-1814) и още много други.Ваймарското академично издание на неговите произведения,осъществено по поръчка на великата херцогиня Софифон Заксен в периода 1887-1920г. се съсътои от 143 тома.
   Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си-трагедията "Фауст".Тя го определя като безспорен лидер в интелектуалния живот на Германия.Цяла Европа с уважение произнася името на поета.Дори Наполеон,който много скъпял минутите си при посещение на крале,през 1806г, цял час с увлечение разговарял с Гьоте и го наградил с Кръста на Почетния легион.
  Гьоте умира на 22 март 1832г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница.