История на Холандия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историята на Холандия е свързана с тази на Бенелюкс; едва през 16 век е основана независима държава, грубо съответстваща на съвременната. Поради това тази статия понякога покрива географски и южните части на Бенелюкс. При това голяма част от сегашна Холандия през значителна част от Средновековието е била море или блата.

Ако се вземат най-старите свидетелства за човешка дейност като начална точка в историята на Холандия, тя би обхващала поне 250 000 години. Писмени източници за местното население обаче има предостатъчно едва след пристигането на римляните, които анексират южната част на сегашна Холандия. По време на римската окупация страната е населена от различни германски племена, а Югът е населен с келти, които се сливат с новодошлите от други германски племена по времето на Великото преселение на народите, последвало упадъка на Римската империя.

През Средновековието ниските земи (приблизително днешна Белгия и Холандия) се състоят от няколко графства, херцогства и епархии, влизащи в границите на Свещената римска империя. Те се обединяват в една държава под владение на Хабсбургите през 16 век. Контрареформацията, последвала успеха на калвинизма в Холандия, и опитите да се централизира управлението водят до голямо въстание срещу Филип II Испански. На 26 юли 1581 г. е декларирана независимост, която окончателно е призната след 80-годишната война (1568–1648 г.). Годините на войната отбелязват и започването на холандския Златен век — период на процъфтяване на икономиката и културата, грубо обхващащ 17 век.

След Френската окупация в началото на 19 век Холандия става монархия, управлявана от Оранската династия. След консервативен период обаче силните либерални нагласи не могат да бъдат пренебрегвани и през 1848 г. страната става парламентарна демокрация с конституционен монарх. Тя е такава и досега с кратко прекъсване по време на окупацията от нацистка Германия.

Холандия сега е модерна индустриализирана нация и е голям износител на селскостопански продукти. Международната търговия (буквално „презморска“) винаги е била централна за холандската икономика (влияейки също и на културата) и също важна причина за борбата за независимост и последвалото богатство.

Съдържание

1 Праисторическа епоха
2 Римска епоха
3 Свещена римска империя
4 Борбата за независимост и Златният век
- 4.1 Осемдесетгодишната война
5 Батавска революция
6 Батавската република и френското господство
7 Монархия
8 20 век
- 8.1 II световна война
- 8.2 Следвоенни години
9 Вижте също
10 Източници
11 Външни връзки

[редактиране] Праисторическа епоха

Холандия е населена от последния ледников период. Най-старите намерени останки са с възраст 100 000 години. През последния ледников период Холандия е имала тундров климат с много оскъдна растителност. Първите обитатели са ловци-събирачи, живели през послендия ледников период. След края му районът е населен с различни палеолитни групи. Една от тях дори е правила и използвала канута (Песе, около 9000 г. пр.н.е.), а по-късно, около 8000 г. пр.н.е. мезолитно племе живее близо до Бергумермер, Фризия.

Земеделието достига Холандия около 5000 г. пр.н.е. (вероятно от централноевропейски земеделци — Linear Pottery културата), но е практикувано само в най-южните части (Южен Лимбург). Тяхното знание не могло да бъде използвано за изграждането на стопанства в останалата част на Холандия поради недостиг на домашни животни и подходящи инструменти.

След като земеделците напуснали Холандия около 4500 г. пр.н.е. (с изключение на селището Свифтербанд около 4300 г. пр.н.е.), останали само ловци-събирачи като ловците от културата Vlaardingen (около 2600 г. пр.н.е.)

По-късно са открити първите значими останки от холандската праистория — долмените — големи каменни надгробни конструкции. Те са разположени из провинцията Дренте и вероятно са построени от хора от земеделската Funnelbeaker култура между 4100 и 3200 г. пр.н.е.

На Запад същите племена може би са правили ловни лагери за зимен лов (тюлени и др.). Има дори бегли доказателства за малки селища в западна посока.

Първото доказателство за използването на колело датира от около 2400 г. пр.н.е. Това най-вероятно би могло да бъде направено от някои свързан с Bellbeaker културата (Klokbeker cultuur). Хората от към тази култура експериментирали с обработка на мед, мякои доказателства за което (каменни наковални, медни ножове, медно острие за копие) са открити във Велюве. Всяка медна находка показва съществуването на търговия със други „държави“, защото в Холандия няма естествени находища на мед.

Бронзовата епоха вероятно започва някъде около 2000 г. пр. н.е. Бронзовите сечива открити в гроба на „Вагенингенския ковач“ показват търсенето на знания. (Типични за холандските земи предмети от бронзовата ера).

След тази находка се появили и други, датиращи от Бронзовата ера, като Епе, Драуен и др. Многото находки на редки (и затова ценни) обекти като калаените мъниста на огърлица в Дренте биха могли да свидетелстват, че Дренте е бил търговски център на Холандия през Бронзовата ера. Голямото количество счупени бронзови предмети, предназначени за рециклиране (Форсхотен), подсказва ценността на бронза през Бронзовата ера, която продължила до около 800 г. пр.н.е. Типология на холандски брадви от Бронзовата ера

Типични за Бронзовата ера обекти са: ножове, мечове, брадви, фибули, гривни и др. Повечето предмети от Бронзовата ера са открити в Дренте. Един вид показва, че търговците пътували надалечни разстояния: големи бронзови ситули (ведра). Те били произведени някъде в източна Франция или Швейцария за смесване на вино с вода (римски/гръцки обичай).

Желязната епоха е благоприятна за Холандия, защото на Север има железни залежи („moeras ijzererts“), а също така и в центъра (естествени „топки“, съдържащи желязо във Велюве), както и на Юг (червена желязна руда в близост до реките в Брабант).

Сега ковачите могат да пътуват от едно малко поселище до друго както с бронз, така и с желязо. Те произвеждат сечива като брадви, ножове, карфици , върхове за стрели, мечове и др. по поръчка.

Има дори свидетелства за „дамаско коване“ — усъвършенствана техника за коване на метал (мечове), комбиниращо предимствата на гъвкавостта на желязото и якостта на стоманата.

Богатството на Холандия през Желязната епоха може да бъде демонстрирана чрез „Кралския гроб в Ос“ (ок. 500 г. пр.н.е.) Там е бил погребан истински крал с някои забележителни предмети: железен меч, инкрустиран със злато и корал. Той бил погребан в най-голямата могила в Западна Европа, която била широка 52 м.

По времето на римското нашествие Холандия е била населена с различни германски племена, които се заселили там около 600 г. пр.н.е., като тубантите, канинефатите, фризийците и батавите. В по-късни националистически представи батавите понякога са смятани за „истинските“ прадеди на холандците.

[редактиране] Римска епоха

През 1 в. пр. н. е. римляните завладяват южната част на Холандия, където построяват първите градове и създават римската провинция Долна Германия. За по-голямата част от подвластния на римляните регион от Холандия, границата на Римската империя е по продължението на реката Рейн. Римляните изграждат първите градове в Холандия. Най-важните от тях са Утрехт, Наймеген и Маастрихт. Северната част на сегашна Холандия, която е била извън Римската империя и където живеели (и още живеят) фризийците, била силно повлияна от силната си южна съседка. Римляните донасят и писмеността.

Като цяло отношенията с местното население били доста добри; много батави дори служели в римската конница. Батавската култура била повлияна от римската, поради което между другото били създадени храмове в римски стил, посветени на местни богове, като този в Елст. Това обаче не предотвартило Батавското въстание от 69 г. н. е., един много успешен бунт под водачеството на батава Гай Юлий Цивил. Четиридесет castelae били изгорени, защото римляните нарушили правата на батавските водачи, вземайки млади батави за роби. Други римски войници (като тези в Ксантен и помощните части от батави и канинефати от легионите на Вителий) от се присъединили към бунта, който дори успял да разцепи северната част на римската армия. През април 70 г. Веспасиан изпраща няколко легиона за да потуши въстанието. Командващия ги Петилий Цериал накрая побеждава батавите и започва преговори с Юлий Цивил на негова земя, някъде между реките Ваал и Маас близо до Новиомагус (Наймеген) или — както батавите вероятно са го наричали — Батаводурум.
(Източник: Historiae от Тацит, 1 в. н. е.). Превод на холандски от Радбауд университет, Наймеген

Римската цивилизация в района накрая е залята при масовото преселение на германски народи (по-късно познатo като Преселение на народите).

[редактиране] Свещена римска империя

Новодошлите се смесили с оригиналното население и образували три народа в Ниските земи: фризийци по крайбрежието, саксонци на Изток и франки на Юг. Франките станали християни, след като кралят им Кловис I се приел християнството през 496 г. Между франките на Юг и фризийците и саксонците на Север, които останали твърдо езичници, съществували големи вражди. Англо-саксонски мисионери като Вилиброрд и Бонифас донякъде успяли да въведат християнската вяра. Бонифас, обаче, бил убит от фризийците в Докум през 754 г.

На края франките, водени от Карл Велики, успяли да завладеят и покръстят северните си съседи. Карл Велики създал франкска империя с ядро в съвременна Белгия и Северена Франция, коятпо се простирала в днешна Франция, Германия, Северна Италия и по-голямата част от Западна Европа. Франкската империя се разцепвала и обединявала няколко пъти и родила Франция на Запад и Свещената Римска империя на Изток. Много от провинциите в ниските земи станали част от последната, но Фландрия и някои други станали част от Франция.

От 800 до 1000 г. Ниските земи също пострадали значително от викингски нападения (едно от които разрушило богатия град Дорестад). Съпротивата срещу викингите, когато имало такава, идвала от местните благородници, които в резултат увеличавали влиянието си.

Около 1000 г. имало няколко селскостопански подобрения (описвани понякога като селскостопанска революция), които довели до повишаване на продукцията, особено на продукцията на храни. Икономиката започнала да се развива бързо и поради по-високата производителност имало достатъчно работна сила за разработване на нови земи и търговия. Били създадени гилдии и пазарит есе развили, когато продукцията започнала да надвишава нуждите на местното население. Въвеждането на пари направило търговията много по-лесна дейност от преди. Съществуващите градове се разраствали и нови градове никнели около манастири и замъци. В тези градски райони започнала да се развива меркантилна средна класа.

Кръстоносните походи били популярни в Ниските земи и привличали много хора да се бият в Светите земи. Кръстоносните походи увеличили търговията, която от своя страна повлияла разрастването на градовете (особено във Фландрия и Брабант). Градовете, растящи на богатство и мощ, купували определени привилегии от суверена, като например градска харта, даваща на града право на самоуправление и да приема закони. На практика това означавало, че най-богатите градове станали квази-независими републики на собствено основание. Бруге (Брюж) (през 14 век) и по-късно Антверпен били сред най-важните градове и пристанища в Европа.

Свещената Римска империя не била способна да поддържа политическото единство. Местни властници превръщали графствата и херцогствата си в частни кралства и почти нямали чувство за дълг към императора, който управлявал големи части от народа само на думи. Големи части от това, което сега е Холандия, били управлявани от графа на Холандия, херцога на Гелре, херцога на Брабант и архиепископа на Утрехт. Фризия и Гронинген на Север запазили независимостта си и били управлявани от по-низши благородници. Различните феодални държавици били в състояние на почти постоянна война, особено Утрехт и Холандия.

Повечето от това, което сега е Холандия и Белгия, накрая било обединено от херцога на Бургундия през 1433 г.

[редактиране] Борбата за независимост и Златният век

[редактиране] Осемдесетгодишната война

За подробости вижте главната статия Осемдесетгодишна война.

Чрез наследяване и войни всички Ниски земи през 16 век стават собственост на хабсбургската династия при Карл V, който ги обединява в една държава. През 1548 г. обаче, осем години преди абдикацията му от трона, император Карл V дава на Седемнадесетте провинции на Нидерландия статут на земи, отделни както от Империята, така и от Франция. Тази Прагматична санкция от 1548 г. не е пълна независимост, но позволява значителна автономност.

Карл V бил наследен от сина си Филип II Испански. За разлика от баща си, който е бил отгледан в Гент (Белгия), Филип чувства малка лична привързаност към Ниските земи (където той е стоял само четири години) и поради това е възприеман като откъснат от местните благородници. Предан католик, Филип е ужасен от успеха на Реформацията в Ниските земи, която довела до увеличаване на броя на калвинистите. Опитите му да започне религиозно преследване на протестантите и усилията му да централизира управлението, правосъдието и данъците го направили непопулярен и довели до бунт. Холандците се борят за независимост от Испания, което води до Осемдесетгодишната война (1568-1648 г.) Седем непокорни държавици се обединяват в Утрехтския съюз и образуват през 1579 Републиката на Седемте обединени нидерландии (позната също като „Обединените провинции“.)

Вилхелм Орански, благородникът, чиито потомци са всички холандски монарси, включително и настоящата кралица, повежда холандците по време на първата част от войната. Началните години са успех за испанските войски. Те си възвръщат Антверпен и други фламандски и холандски градове. Но последвалите обсади в историческата област Холандия са парирани от холандците и събитията в отаналата част на войната били много благоприятни за Републиката. Тя завзема обратно по-голямата част от териториите в сегашна Холандия (но не и във Фламандия, което по-късно води до историческото разцепване между Холандия и Фламандия). Вестфалският мир, подписан на 1 януари 1648 г. потвърждава независимостта на Обединените провинции пт Испания. . Спекулата в търговията с лалета довежда до първия борсов крах през 1637 г., но икономическата криза скоро е преодоляна. Заради това развитие 17 век често е наричан Златен век (de gouden eeuw) на Холандия. Тъй като Холандия по това време е република, тя се управлява изцяло от аристокрацията на градските търговци, наречени регенти (regenten), а не от крал. Всеки град и държавица (провинция) имат свое собствено правителство и закони и силна автономия. След като опитите да се намери компетентен суверен се оказват неуспешни, е решено, че суверенитет ще бъде даден на различните събрания на високите съсловия (Staten — щати), управляващи органи в градовете и провинциите. Генералните щати (Staten-Generaal), със своите представители от всички провинции, ще вземат решения по въпроси, важни за Републиката като цяло. Начело на всяка провинция, обаче, стоял щатхалтерът (наместник, управител) на тази провинция, позиция, заемана от потомък на Оранската династия. Обикновено наместник за няколко провинции е бил един и същ човек.

След признаването на независимостта на Холандия започнал упадък в благосъстоянието на холандците. През 1650 г. наместникът Вилхелм II Орански умира, оставяйки страната без силен владетел. От основаването на Републиката е имало постоянна борба за власт между регентите и Оранското семейство, чиито поддръжници или оранисти идват измежду обикновените хора. В началото спорът бил разрешен в полза на регентите: за следващите 22 години (в областта Холандия) нямало да бъде изпращан наместник. През 1651 г. Англия налага Указа от 1651 за мореплаването, който сериозно накърнява холандските търговски интереси. Един морски инцидент, свързан с Указа, довежда до Първата англо-холандска война, която продължава от 1652 до 1654 г. и завършва с Уестминстърския договор (1654), според който Указът останал в сила.

Втората англо-холандска война започва през 1665 г., когато англичаните обявяват война — те вече били атакували холандски поселения в Нова Холандия. Тъй като холандците са безпокоени също и от френски нашествия в Испанска Холандия, англичаните и холандците подписват мирен договор, Бредския договор от 1667 г., но не преди холандският адмирал Михил де Ройтер да е унищожил една голяма част от английския флот на Темза. Договорено е англичаните да запазят холандските владения в Северна Америка (областта около сегашния Ню Йорк), а ще предадат Суринам на холандците. Също така, ограниченията на Указа за мореплаването са облекчени.

1672 г. е известна в холандия като „Гибелната година“ (Rampjaar). Англия обявява война на Републиката, Третата англо-холандска война, последвана от Франция, Мюнстер и Кьолн, всички подписали съюзи срещу Републиката. Франция, Кьолн и Мюнстер нахлуват в Републиката, а един опит на англичаните дебаркират на холандски бряг едва бил предотвратен. В съшото време е назначен нов наместник, Вилхелм III. С помощта на приятелски немски държавици, холандците успяват да дадат отпор на Кьолн и Мюнстер, след което подписват мир с тях, както и с Англия, през 1674 г. — втори Уестминстърски договор (1674). През 1678 г. е сключен мир и с Франция, въпреки че испанските и немски съюзници се чувстват предадени от договора, подписан в Наймеген.

В хода на Славната революция Вилхелм III пристига в Англия по искане на видни английски граждани и сваля Джеймс II Английски от трона.

[редактиране] Батавска революция

Наполеон преобразува Холандия в Кралство Холандия през 1806 г.

В края на 18 век в Холандия има нарастващи вълнения. Има конфликт между оранистите, които искат наместникът Вилхелм V Орански да има по-голяма власт и „патриотите“, които под влияние на Американската и Френската революции искат по-демократична форма на управление. За първи изстрел в тази несполучила „Батавска“ революция може да се смята манифестът, пъбликуван от Роберт Яспер ван дер Капелен, основател на движението на „патриотите“, през 1781 г.: „До народа на Холандия“(Aan het Volk van Nederland). След като Холандия става първата страна, признала независимостта на САЩ, британците й обявяват война. Тази Четвърта англо-холандска война (1780–1784 г.) е катастрофална за Холандия, особено в икономически аспект. Мирният договор, според Фернан Бродел „оповестява гибелта на холандското величие“ (Бродел 1984 стр. 273). През 1785 патриотите се вдигат на бунт, въоръжено въстание на местни граждански отряди, твърдо решени да защитят самоуправляващите се демокрации в някои холандски градове. „Като цяло тази революция е поредица от насилствени и несвързани събития, случайности, речи, слухове, остри вражди и въоръжени сблъсъци.“ казва Бродел, който я вижда като предвестник на Френската революция, с постоянния лозунг „vrijheit“ (свобода). Но Оранското семейство, подкрепено от британската политика, я потушава с помощта на пруските си роднини. Реакцията на оранистите е сурова: никой не смее да се покаже на публично място без оранжева кокарда, има линчувания, старите бургмайстери да сменени и една малка незаплатена пруска армия, издържаща се с грабежи и изнудвания, е разквартирувана в Холандия; много патриоти бягат в Брабант или Франция, може би общо 40 000 на брой.

[редактиране] Батавската република и френското господство

За подробности вижте Батавска република и Кралство Холандия.

В този план е по-малко изненадващ, че след Френската революция, когато Наполеон завладява и окупира Холандия през 1795 г., французите срещат толкова малко обединена съпротива. Вилхелм V Орански бяга в Англия. Патриотите обявяват просъществувалата кратко Батавска република, но управлението скоро било върнато в по-стабилни и опитни ръце. През 1806 г. Наполеон преобразува Холандия (заедно с малка част от Германия) в Кралство Холандия с крал неговият брат Луи (Лодевайк) Бонапарт. Но и това кралство просъществувало много кратко. Наполеон включва Холандия в състава на Френската империя След като брат му поставя холандските интереси пред френските. Френската окупация на Холандия приключва през 1813 г. след като Наполеон е победен — победа, в която Вилхелм V Орански играе важна роля.

По време на наполеоновата окупация Оранското семейство подписва договор с англичаните, в който им дава холандските колонии „на съхранение“ и заповядва на колониалните губернатори да се предадат на британците. Това е краят на голяма част от холандската колониална империя. Гвиана и Цейлон никога не се връщат под холандска власт. Капската колония, която променя принадлежността си няколко пъти, остава британска след 1806 g. Други колонии, включително и това, което днес е Индонезия, за върнати на Холандия след Англо-холандски договор от 1814 г. Десет години по-късно се подписва друг договор Англо-холандски договор от 1824 г.

[редактиране] Монархия

За подробности относно холандската монархия, вижте Холандска монархия.

След наполеоновата епоха Холандия отново е на картата на Европа. Страната винаги е била част от несигурното равновесие на силите, което е държало Франция под контрол. Особено руският цар иска Холандия да възобнови тази си роля и желае връщане на колониите. На Виенския конгрес е постигнат комромис с Англия, според който само Индонезия е върната, но Северът и Югът на Холандия се обединяват отново. През 1815 г. държавата става монархия със сина на последния наместник, Вилхелм V Орански, за крал Вилхелм I. Вилхелмовото Нидерландско обединено кралство първоначално се състои от това, което сега са Холандия, Белгия и Люксембург, но фрамкофонското белгийско управляващо малцинство скоро започва да се чувства като второкласно гражданство. Основните фактори, допринесли за това чувство, са религиозни (главно католическият Юг срещу преобладаващо протестантския Север), икономически (Югът се индустриализирал, докато Северът винаги е бил страна на търговци) и езикови (франкофонският Юг не се състои само от Валон, но се простира и към франкофонската буржоазия във фламандските градове). През 1830 г. обстановката се взривява, белгийсите въстават и обявяват независимост от Севера. Крал Вилхелм изпраща войска през 1831 г., но тя е принудена да се оттегли след няколко дни, след като френската армия е мобилизирана. Северът отказва да признае Белгия до 1839 г.

През 1848 г. в цяла Европа се надигат вълнения. Въпреки че в Холандия няма значими събития, случилото се в другите страни убеждава крал Вилхелм II да се съгласи на либерална и демократична реформа. Същата година кралчт поисква от либерала Йохан Рудолф Торбеке да пренапише конституцията, превръщайки Холандия в конституционна монархия. Новият документ влиза в сила от 3 новември същата година. Той чувствително ограничава правомощията на краля (правейки кабинетът отговорен само пред избран парламент) и гарантира граждански свободи.

Към края на 19 век във вълната от колонизация на Новия империализъм, Холандия разширява властта си над Индонезия. През 1860 г. Мултатули пише „Макс Хавелар“, най-известната книга в историята на холандската литература, критикувайки експлоатацията на страната и нейното население от холандците.

[редактиране] 20 век

За подробности вижте История на Холандия: нова история (1900-наши дни)

Въпреки че мобилизира армията си, когато Първата световна война започва през август 1914 г., Холандия остава неутрална държава. Немското нахлуване в Белгия през същата година предизвиква голям поток бежанци оттам (ок. 1 милион). В страната, заобиколена от воюващи страни и несигурното за цивилни кораби Северно море, хранат започва да недостига; започват да я разпределят с купони. С края на войната през 1918 г. ситуацията се нормализира.

Въпреки че и двете камари на холандския парламент са избирани от народа, само мъже с високи доходи са имали право да гласуват. Това положение продължава до 1918 г., когато натискът от социалистическите движения довежда до избори, в които всички мъже могат да гласуват. От 1922 г. жените също могат да гласуват.

Световната Голяма депресия от 1929 и началото на 30-те години има спъващ ефект върху холандската икономика, който продължава по-дълго, отколкото в повечето други европейски страни. Депресията води до голяма безработица и бедност и до нарастващи обществени вълнения. Надигането на нацизма в Германия не преминава незабелязано в Холандия и загрижеността от възможността за военен конфликт нараства.

[редактиране] II световна война

За подробности вижте Холандия във Втората световна вийна.

Дневникът на Ане Франк е преведен на близо 60 езика след публикуването си (преводът на български е озаглавен „Задната къща“).

При избухването на II световна война през 1939 г., Холандия отново обявява неутралитет. На 10 май 1940 г. обаче Нацистка Германия атакува Холандия и Белгия и бързо прегазва по-голямата част от страната, борейки се срещу лошо екипираната холандска армия. Към 14 май военни действия продължават да се водят само на малко на брой изолирани места. Въпореки това на същия ден Луфтвафе бомбардира Ротердам, втория по големина град в Холандия, убивайки около 800 човека и унищожавайки големи части от града, оставяйки 78 000 души без покрив. След бомбардировката и немските заплахи за подобна бомбардировка над Утрехт, Холандия капитулира на 15 май (с изключение на провинцията Зеландия). Кралското семейство и част от военните сили бягат във Великобритания.

Преследването на евреите, 140 000 от които живеят в Холандия при започваснето на войната, започва скоро след нахлуването. В края на войната само 20 000 евреи са останали живи. Ане Франк, която по-късно получава световна известност, когато дневникът й, написан в „задната къща“ (achterhuis), където семейството й се крие от нацистите, е намерен и издаден, умира малко преди освобождението на лагера, в който се е намирала на 5 май 1945 г.

Японски войски нападат Холандските източни индии на 11 януари 1942 г. Холандците се предават на 8 март, след като японски войски дебаркират на остров Ява. Холандските граждани са пленени и накарани да работят в трудови лагери. Все пак, много холандски кораби и военен личен състав успяват да достигнат Авсдтралия, откъдето имат възможност да се борят с японците.

В Европа, след като западните съюзници дебаркират в Нормандия през юни 1944, те бързо напредват към холандската граница. На 17 септември е организирана смела операция, Операция Маркет Гардън, за да се извърши бързо нападение в южна Холандия и да се завземат мостовете на трите големи реки. Мостът на Рейн при Арнем обаче не е могъл да бъде превзет. Частта южно от реките е освободена в периода септември—ноември 1944 г. Повечето от хората във вътрешността на страната обаче е трябвало да чакат до май 1945 г. Зимата 1944–1945 е много сурова и много холандци гладуват, наричайки тази зима „Хонгервинтер“ (Hongerwinter — зима на глада). На 5 май 1945 г., след победи на съюзниците в Нацистка Германия, тя най-после капитулира, подписвайки капитулацията срещу холандците във Вагенинген.

[редактиране] Следвоенни години

Индонезия, бившите Холандски източни индии, е била много ценен ресурс и холандците се страхували, че нейната независимост ще доведе до икономически упадък.

Два дни след капитулацията на Япония повечето Холандски източни индии обявяват своята независимост като Индонезия. Следва неясна фаза, позната като Индонезийска национална революция, като Холандия уж признава новата държава, но в същото време води две войни или „полицейски акции“ с индонезийските националисти. Увеличаващият се международен натиск принуждава Холандия най-накрая да приеме новата ситуация. Индонезия формално получава независимост на 27 декември 1949 г. Част от бившите Холандски източни индии, а именно западната част на Нова Гвинея, остават под холандско управление до 1961 година.

Въпреки че първоначалните очаквания са били, че загубата на Индиите би довела до икономически упадък, оказва се обратното, и през 50-те и 60-те години на миналия век холандската икономика претърпява невиждан растеж. На практика търсенето на работна сила е толкова голямо, че имиграцията е активно насърчавана, първо от Италия и Испания, а след това в големи броеве от Турция и Мароко. Комбинирана с имиграцията от (бившите) колонии като Индонезия, Суринам и Холандските Антили, което пък от своя страна означава, че Холандия се превръща в мултикултурна държава.

60-те и 70-те години на миналия век са време на големи обществени и културни промени като бързо „онтзайлинг“ (ontzuiling — разкрепостяване, буквално „премахване на стълбовете“), термин, който описва упадъка на старите разделения по класови и религиозни граници (които били отговорни за феномени като разделено образование и разделени телевизионни програми за католици, протестанти, социалисти и либерали). Младежите, особено студентите, отхвърлят традиционния дух и се борят за промяна по въпроси като правата на жените, сексуалността и проблемите на околната среда. Днес Холандия се смята за много либерална държава, като се вземат предвид нейната политика относно наркотиците и узаконяването на евтаназията. Еднополовите бракове са разрешени от 1 април 2001 г.

През 1952 г. Холандия става една от страните-основателки на Европейската общност за въглища и стомана, която с времето се развива до Европейски съюз. Модерна индустриализирана нация, Холандия е също голям износител на селскостопански продукти. Страната е член-основател на НАТО и участва при въвеждането на еврото през 1999 г. В последните години холандците често са движеща сила на интерграцията на европейските страни в ЕС.

На 6 май 2002 г. убийството на Пим Фортаун, десен популист, призоваващ към много строга политика по въпросите на имиграцията, шокира страната. Неговата партия става главна политическа сила след изборите, променяйки значително политическия пейзаж. Вътрешни борби в партията, обаче, водят до загуба на повечето й поддръжници на изборите през следващата година. Друго политическо убийство става на 2 ноември 2004 г. когато филмовия режисьор Тео ван Гог е убит от холандско-марокански младеж с радикални исламитски убеждения. Това предизвиква дебат относно съществуването на радиикален ислям в Холандия и също за имиграцията и интеграцията (или липсата й).