Българска армия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За стадиона на ЦСКА вижте Българска армия (стадион).
Българска армия или българска войска се наричат въоръжените сили на Република България.
Официалният празник българските въоръжени сили е Денят на храбростта и Българската армия 6 май, Гергьовден.
Съдържание |
[редактиране] Историческа справка
Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Първоначално се нарича Българска земска войска.
От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (или армия).
По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.
През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк.
Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:
- Действаща – със срок на служба 10 г., от които 4 редовна, а останалите – в запас, и
- Резервна, със срок на служба 8 г.
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб.
През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина.
През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част – във Варна.
През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили.
През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.
По време на Балканската война 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639567 души, а през Първата световна война 1914–1918 г. (към 1 септември 1918 г.) – 885175 души.
По силата на Ньойски мирен договор 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата и численост е сведена до 33000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи.
Последното голямо изпитание за Българската армия е участието и в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.
Главната функция на армията ни е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в политическата промяна на 9 септември 1944. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу съпротивителното движение в България 1941–1944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.
През периода на тоталитарната държава са изградени така нар. Трудови войски, най-вече от малцинствата (цигани, турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти - заводи, пътища и пр.
[редактиране] Съвременна структура
Политичекото управление на армията се реализира от Министерство на отбраната. Военното ръководство е в ръцете на Генерален щаб (ГЩ). Армията се състои от три рода войски: Сухопътни сили, Военноморски сили и Военновъздушни сили. Всеки от родовете войски се управлява от Главен щаб (ГлЩ).
- Човешка сила
- възраст за военна служба: 18 години
- наличност (мъже на възраст 15-49 години): 1 913 857 (2000, оценка)
- годни за военна служба (мъже на възраст 15-49 години): 1 599 379 (2000, оценка)
- годишно достигащи възраст за военна служба: 57 461 (2000, оценка)
- Военни разходи
В резултат на програмата на Министерство на отбраната План 2004, армията се преструктурира в по-компактна структура от около 42 000 души със Сили за бързо реагиране и два допълнителни корпуса.
[редактиране] Други
Регистрационният код на превозните средства на БА е - МПС код: ВА, СР
