Гръко-персийски войни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гръко-персийски войни (500 - 449 г. пр.н.е., с прекъсвания), между Персия и гръцките градове-държави, отстояващи своята независимост. Описани подробно от гръцкия историк Херодот.
Големи победи на гърците: при Маратон, 490 г.; при остров Саламин, 480 г.; при Платея, 479 г.; при нос Микал, 479 г.; при град Саламин (на Кипър), 449 г. Персия губи владенията си в Егейско море, по бреговете на Хелеспонт и Босфора, признава политическата независимост на полисите в Мала Азия.
[редактиране] Основни етапи
- Въстание на Милет и други градове в Йония против персийското господство (500 г. пр.н.е./499 г. пр.н.е. - 494 г. пр.н.е.).
- Нахлуване на Дарий І на Балканския полуостров, завършило с поражението му при Маратон (492 г. пр.н.е. - 490 г. пр.н.е.).
- Поход на Ксеркс I (480 г. пр.н.е. - 479 г. пр.н.е.)
- Действия на Делоския военен/морски съюз против персите в Егейско море и Мала Азия (478 г. пр.н.е. - 459 г. пр.н.е.).
- Атинска експедиция в Египет и край на гръко-персийските войни (459 г. пр.н.е. - 449 г. пр.н.е.).
