Александър Дондуков-Корсаков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Александър Дондуков-Корсаков руски генерал и държавник |
|
| Роден: | 24 септември 1820 Санкт Петербург, Русия |
|---|---|
| Починал: | 27 април 1893 Полоная, Русия |
Александър Дондуков-Корсаков – руски княз, висш офицер и държавник, е роден на 12/24 септември 1820 г. в Петербург.
След завършване юридическия факултет в Петербург постъпва на военна служба като адютант на княз Воронцов. Участва във войната срещу войските на Шамил (1845-1851 г.) и в Кримската война (1853-1856 г.), където е тежко ранен.
През 1859 г. е назначен за началник щаб на войската в Донска губерния. През 1869 г. е произведен в чин генерал-адютант и до 1877 г. изпълнява длъжностите генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губернии. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командващ 13 армейски корпус, а през февруари 1878 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и е назначен за командващ на източния отряд.
На 20 май 1878 г. пристига в България за да оглави след смъртта на княз Владимир Черкаски Временното руско управление на България. Като руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг.
След завръщането си в Русия княз Александър Дондуков е назначен за генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. От 1882 до 1890 г. княз Дондуков е губернатор и военоначалник в Кавказ. Неговото управление в този район е забележително.
В края на живота си княз Александър Дондуков-Корсаков е назначен за член на Държавния съвет (1890-1893 г.).
Умира на 15/27 април 1893 г. в с. Полоная, Псковска губерния.
