Българско опълчение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За стихотворението на Иван Вазов вижте Опълченците на Шипка.

За селото в Южна България вижте Опълченец (село).

Българско опълчение са български доброволчески военни части, взели участие в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската война от 1877-1878 г. Участниците в тях се наричали „опълченец-поборник“.

Българското опълчение по време на Руско-турската война е организирано след манифеста на руския цар Александър II за обявяване на войната. Сборен пункт на българите-доброволци, намиращи се в Русия, е град Самара. Там местният общественик Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно-историческия музей в София). Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново. На тях Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.