Юнско въстание
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юнското въстание е стихийно селско въстание в България в отговор на Деветоюнския преврат от 1923.
БЗНС е неспособен да организира съпротива срещу преврата, тъй като претърпява тежко поражение в София - разквартируваната в столицата Оранжева гвардия е разоръжена и пленена. Освен това, по време на преврата Александър Стамболийски е във вилата си в родното си село Славовица. ЦК на БКП(т.с.) от своя страна заема позиция на неутралитет, като заявява, че става въпрос за борба за власт между градската и селската буржоазия. Въпреки липсата на организация, множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт. Най-масово е въстанието в Плевенско. На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП Асен Халачев, въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същият ден от членът на ЦК Тодор Луканов идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части сломяват съпротивата на въстанието в селата около Плевен.
Хиляди селяни въстават в Луковитска и Никополска околия. Ловеч е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на правителствените войски в продължение на четири дни.
Въстанали селяни от Шуменско и Търговищко, броят на които според някои оценки достига до 15 000[1] [2], обсаждат Шумен. Определена част от тях са етнически турци. След намесата на правителствените войски, въстаниците са бързо разгромени.
С ограничен обхват избухва въстанието в Търновско, Пловдивско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Кюстендилско.
Под ръководството на Стамболийски въстанали жители на пазарджишките села се насочват на 10 юни към Пазарджик. На 11 юни се завързва ожесточено сражение с тежко въоръжени правителствени части, в което селяните са разбити. Стамболийски е заловен и зверски убит на 14 юни. Отрязаната му глава е донесена на Цанков.
След потушаването на въстанието в разбунтувалите се райони започва правителствен терор, множество активисти на БЗНС и БКП са арестувани, изтезавани и убивани без съд и присъда.
Основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между БЗНС и БКП и позицията на неутралитет на ЦК, породени от лошите отношения на комунисти и земеделци по време на управлението на Стамболийски. Въстанието има стихиен характер и е лесно разбито от добре въоръжените войски на правителството.
