Шенгенско споразумение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шенгенското споразумение е договор, първоначално подписан на 14 юни 1985 г. от седем страни-членки на Европейския съюз (ЕС) — Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Германия, Португалия и Испания. Споразумението е подписано в Шенген — малко люксембургско градче на границата с Франция и Германия.

Пълното изпълнение на Шенгенското споразумение започва през юли 1995 г. с премахването на контрола по съвместните граници между шест от подписалите споразумението страни.

В Шенгенското споразумение се включват и други страни и през 2004 г. участващите в споразумението страни са общо 15: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Италия, Исландия, Испания, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция и Швеция. Тези страни са част от т.нар. шенгенска зона или шенгенско пространство. Другите десет страни-членки на ЕС (Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия) са всъщност членове на Шенгенското споразумение, но процедурите няма да се изпълнят преди 2006 г. или по-късно, като датите за прилагане на Шенгенското споразумение са различни за всяка страна.

След разговори между европейски и швейцарски официални лица, на 19 май 2004 г. Европейската комисия обяви, че очаква Швейцария да се присъедини към Шенгенското споразумение в рамките на следващите три години, нещо, което Швейцария стори чрез положителен изход от референдум по този въпрос на 5 юни 2005-а.

Целта на споразумението е да премахне контролно-пропусквателните пунктове и контролите вътре в шенгенското пространство и да съгласува контрола по външните граници.

Всички договорни страни освен Исландия и Норвегия са членове на Европейския съюз. Две членки на ЕС (Ирландия и Обединеното кралство) са в ЕС, но са решили да останат извън шенгенската зона.