Психоанализа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Определение
Психоанализата е стара теоретична система в психологията и психиатрията, която исторически се базира на работата на Зигмунд Фройд. Научната основа на психоанализата се оспорва поради липсата на солидна емпирична база от научно издържани изследвания. Терминът също така се отнася до техниката на психоаналитичната психотерапия, която се упражненява на базата на психоаналитичната теория. Основните постулати на теорията са, че поведението на човека е детерминирано, че то се основава на динамични компромиси между множество мотивационни фактори, че несъзнатели или подсъзнателни мисли, чувства, и мотивационни конфликти играят основна роля в поведението и личността, че ранното развитие на детето оказва голямо влияние върху по-нататъшното развитие на поведението и личността, както и че близките взаимоотношения имат определяща роля за развитието, личността и психотерапевтичния процес.
[редактиране] Други определения
- Терапевтична техника за третирането на неврозата.
- Техника - използвана да тренира психоаналитици. Основно изискване на психоаналитично трениране е психоаналитика да бъде подложен на успешен анализ.
- Техника на критичното наблюдение. Наследниците и съвременници на Фройд - Карл Юнг, Алфред Адлер, Вилхелм Райх, Мелани Клайн, Уилфред Бион, Жак Лакан, и многото други - развиват теориите на Фройд и развиват нови теории използувайки основният метод на тихо критично наблюдение и проучване на индивидуални пациенти и други събития.
- Клинична теория.
- Течение/движение, особено како предвождано от Фройд, за да осигури и защити одобрение на психоаналитичните теории и техники.
[редактиране] Психоанализата като псевдонаука
Научната основа на психоанализата е подложена на сериозна критика във Великобритания и САЩ. Основата на критиката е в това, че психоанализата се различава от емпиричната наука и наподобява псевдонауките въз основа на следните признаци:
- Психоанлитиците се противопоставят на използването на научни данни за развитие и обновяване на теорията;
- Психоаналитичните теории често се основават само на един вид данни (задълбочени изследвания на индивидуални клинични случаи), докато агрегация на данни чрез по-систематични научни методи и тестване на статистически хипотези липсва.
- Психоаналитиците не подлагат твърденията си на научно издържани тестове;
- Когато научни тестове опровергават психоаналитични хипотези, вместо да отхвърлят тези хипотези, психоаналитиците обясняват резултатите с допълнителни post hoc хипотези и теории;
- Теориите на психоаналитиците често не са парсимонни и не издържат на теста "бръснача на Окам".
