Франк Запа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франк Винсент Запа (английски: Frank Vincent Zappa, 21 декември 1940 - 4 декември 1993) е американски композитор, китарист, певец, режисьор и сатирик. За 33-годишната си кариера Запа е станал един от най-влиятелните музикант-композитори на века, издавайки повече от 60 албума, повечето с оригинални композиции. Той също е и китарист и продуцент с почти енциклопедично знание в областта на студийните технологии и продуцира всеки свой албум след 1966.
Запа открива и свири с таланти като: Adrian Belew, Terry Bozzio, Aynsley Dunbar, Bruce Fowler, Lowell George, Jean-Luc Ponty, Ruth Underwood, George Duke, Vinnie Colaiuta, Mike Keneally и Steve Vai.
Запа има много фенове в САЩ, Великобритания, Канада, Италия, Германия, Холандия и скандинавските държави. Албумите му имат силно влияние върху други групи, а сингли като "Don't Eat The Yellow Snow", "Dancin' Fool" и "Valley Girl" имат голяма популярност през 70-те и 80-те.
Запа е женен два пъти. Веднъж за Катрин "Кей" Шърман (1960-1964; нямат деца) и след това през 1967 за Аделид Гейл Слодмън с която останал до смъртта си. Те имат четири деца: Moon Unit, Dweezil, Ahmet Emuukha Rodan и Diva Thin Muffin Pigeen.
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години и влияния
Франк Запа е роден в Балтимор, Мериленд на 21 декември 1940, син на Франсиси Запа (роден в Сицилия от гръцки пройзход) и Роз-Мъри Колимор (3/4 италианска и 1/4 френска кръв). Той е най-голямото от четири деца (двама братя и една сестра). През януари 1951 неговото семейство се преместило на западния бряг поради астмата на Франк. Настаняват се в Монтерей, Калифорния на 100 мили южно от Сан Франциско. Малко след това се местят в Помона, после в Ел Кахон, след което пак се връщат близо до Сан Франциско.
По време на ранното детство на Франк баща му работи като химик и математик при военните. Поради близостта на местоживеенето им до работното място на Франсис, той държал в дома си противогаз за всеки случай. Това повлияло на Франк и той бил силно заинтересован от тайната отбранителната военна индустрия. През тинейджърските си години Запа развил проблеми със синуса.
След това през 1955 той и семейството му се преместили в Ланкастър - земеделски град разположен в пустинята Мохаве, близо до въздушна база Едуард, Лос Анджелис и планината Сан Габриел. До 15-тата си годишнина Франка сменил шест различни гимназии. Тази локация дала на Запа достъп до радиостанциите на Лос Анджелис и специално KSPC 88.7 FM в Клермонт, където той имал собствено съботно шоу. Като добавка родителите му можели да си позволят записи и музикални инструменти.
Като студент Запа бил отегчен и за това напуснал след първия семестър, за да прави ниско бюджетни филми. През целия си живот той бил против общественото образование и прекратявал обучението на децата си когато навършели 15.
По начало Запа се интересувал от звуците, заради самите тях. Това довело до интерес към модерните композитори и той бил повлиян в еднаква степен от авангардът, композитори като Игор Стравински, Edgard Varèse, и Anton Webern, местни ритъм&блус групи и модерен джаз (включително бибоп).
През последната си година в гимназията не само композирал за училищния оркестър, но и имал свое предаване по местното радио и няколко записа. Част от записите му са включени в The Lost Episodes (1996).
Първоначално Запа свирел на барабани (взимайки уроци в училище през лятото на 1953) с местни групи, но по-късно сменил барабаните с китара. Въпреки че се подвизавал като китарист и певец през по-голямата част от кариерата си, Запа винаги е бил силно заинтересуван от перкусиите. В групите му барабанистите винаги правели впечатление. Песни като "The Black Page" са известни със сложността и виртуозността си, включвайки промяна в темпото и с контраст от къси или наситени изпълнение до пълна импровизация.
През 1956г Запа се запознава с Дон Ван Влиът (Don Van Vliet) по-известен със сценичното си име "Captain Beefheart". Двамата стават добри приятели, като взаимно си влияят музикално и работят заедно в края на 60-те до началото на 70-те ( албумът от 1975 "Bongo Fury"). След това се отчуждават за години. Може би изявлението на Ван Влиът, публикувано в музикално списание през март 1994, най-добре показва отношението му към Запа: "Познавах го от 37 години и на края връзката беше лична".
През 1957 Запа получава първата си китара и бързо става високо образован и изобретателен музикант. Той считал солата си за "въздушни скулптури" и развил електричен, индивидуален и новаторски стил.
