Матей Преображенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Матей Преображенски български будител

Роден:	октомври 1828 Ново село, България
Починал:	1 март 1875 Ново село, България

Отец Матей Преображенски - Миткалото, наричан от народа още Очматей или Очката, светското му име е Моно Петров Сеизмонов, е български възрожденец, просветител и революционер, приятел и довереник на Васил Левски. Прякорът му - Миткалото - идва от глагола „миткам“, означаващ „скитам“.

Отец Матей е роден през октомври 1828 година в село Ново село, Великотърновско. Има двама братя и една сестра, които умират на ранна възраст. На деветгодишна възраст остава сирак и заминава да учи терзийство в Дряновския манастир. През 1846 година става послушник в същия манастир, а през 1848 година е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 година, когато за пръв път посещава манастирите в Света гора Атонска. След едногодишен престой се връща в България, посещава Варна и Тулча, великотърновския манастир „Света Троица“ и Троянския манастир. През 1856 година отива отново в Атон, където остава до 1861 година. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. Проявява интерес към механиката и се опитва да построи „пясъчна мелница“ на брега на Бяло море.

Манастирските братя не са по нрава на Отец Матей с тяхното невежество и нечистоплътност, за това, след разправия с тях, той напуска светата обител и избягва с лодка до остров Тасос. След това отива до Цариград, Ерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко. През 1862 година оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През следващата година предвожда малка чета, с която влиза в България, води сражение с турски отряд и побеждава.

През 1863 година Отец Матей се заема активно с обществена дейност. Тогава той облича отново расото и започва да пътува из великотърновския край като книжар и проповедник. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като „История славяноболгарская“, „О Асену Перваго“ и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, строи читалища, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др.

През 1869 година съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско и Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с местните хора, двамата успявят бързо да организират революционни комитети. Оттук насетне Отец Матей се заема усърдно с освободителното дело, пренася тайната поща, придружава Левски и Ангел Кънчев при обиколките им из България, пренася оръжие и въобще отдава цялата си енергия за комитетската организация. В родното си Ново село строи комитетски хан, който да се използва от съзаклятниците на революционното дело. След смъртта на Левски през 1873 година Отец Матей е един от хората, които не губят надежда и продължават организацията на освободителното движение.

Отец Матей Преображенски умира от „ухобол“ в родното си Ново село, в построения с негови усилия „комитетски“ хан през 1875 година, на 47-годишна възраст, без да дочака да види резултата от неуморните си усилия. На погребението му се събират много негови съмишленици от великотърновския край.