Старозагорско въстание
от Уикипедия, свободната енциклопедия
На 12 август 1875г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора. В уреченият ден 16 септември, обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Някои от бунтовниците се скриват или имигрират от страната, гонени от турците, но други като братята Михаил и Георги Жекови не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, те се скриват в една плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята, Михаил умира вътре, а по-малкият Георги е пронизан от няколко куршума на входа и в последствие също изгаря. Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Образувани са няколко големи селски чети, които обаче са разбити в сражения с турците. В Шуменско и Русенско действат две малки чети които обаче скоро се разпадат когато става ясен неуспеха на въстанието. Въпреки малкия обхват на Старозагорскотo въстание, тo дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция с цел привличането на вниманието на великите сили каквото е Априлското въстание.