Скала на Рихтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ска̀ла на Рихтер е ска̀ла за определяне и сравняване силата на земетресенията. Ска̀лата на Рихтер показва енергията на земетресението или т. нар. магнитуд. Тя представлява десетобална логаритмична ска̀ла, получена от изчисление на логаритъма на общата хоризонтална амплитуда на най-голямото изместване от нулата на сеизмограма. Намаляването на амплитудата когато сеизмометъра е на разстояние от земетръсния епицентър се отчита при пресмятане на магнитуда.

[редактиране] История

Ска̀лата е разработена през 1935 от Чарлз Франсис Рихтер в сътрудничество с Бено Гутемберг, и двамата от Калифорнийския университет. Първоначалните намерения на създателите й е тя да се използва само в Калифорния при сеизмограми, записани на специален инструмент, сеизмометъра на Ууд-Андерсън. Идеята на Рихтер е да се създаде местна магнитудна ска̀ла, която да отдели огромното количество по-малки земетресения от големите, наблюдавани в Калифорния по това време.

Рихтер избира с „0“ да бъде означавано земетресение, което би показало максимум общо хоризонтално изместване на 1 микрометър на сеизмограма, записано при използване на сеизмометъра на Ууд-Андерсън, разположен на 100 километра от епицентъра на земетресението. Този избор е направен, за да предотврати отрицателни магнитуди. Днес чувствителните сеизмографи постоянно регистрират земетресения с отрицателен магнитуд.

[редактиране] Магнитуди

Земетресения с магнитуд от 4,5 или по-голям са достатъчно силни, за да се регистрират от всички сеизмографи по света.