Римска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Римска република
Res publica Romana

Национално мото: Senatus Populusque Romanus (от лат.: Сенатът и хората на Рим)
Официален език	Латински
Столица	Рим
Управление	република
Управници	Два консула, във време на военна опасност - Диктатор
Съвещателен орган	Римски сенат
Събрание	Римски събрания
Установяване	510 пр.н.е.
Отменяне	16 януари, 27 пр.н.е., последна точка на постепенно подчинение на Римската империя
Първи консули	Луций Брут, Луций Колатин (509 пр.н.е.-508 пр.н.е.)
Последни консули	Неясно, тъй като консули продължавали да се избират и при Римските императори
Предходно управление	Римско царство
последващо управление	Римска империя
edit

Римска република е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя. Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя: датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.), Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.) и датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.).

[редактиране] Държавно устройство

Най-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.

Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.

Изпълнителната власт в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите влизали в длъжност от 01 март и се избирали за 1 година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.