План Маршал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта на Европа, която показва страните, които са се възползвали от помощта на Плана Маршал. Червените колонки показват относителния дял от общата помощ за нация.

Планът Маршал, известен официално като Програма за възстановяване на Европа (European Recovery Program (ERP)), е програма на САЩ за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война. Инициативата е кръстена на името на Джордж Маршал.

Планът за възстановяване е разработен на среща на участващите европейски държави през юли 1947. Съветският съюз и държавите от Източна Европа също са поканени, но Йосиф Сталин намира плана за опасен и не позволява участие на нито една държава под съветски контрол. Планът влиза в действие за четири фискални години, като започва през юли 1947. През този период 13 билиона щатски долара са отпуснати в помощ на възстановяването на европесйките страни, които са се присъединили към Европейска организация за икономическо сътрудничество.

Това е политическия подтекст на плана Маршал – в официалната си част – икономически. В плана е записано и условието, че за да получат помощи в правителството на страните не трябва да има комунисти. По тази причина Франция и Италия изгонват комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война, за да получат помощи по плана Маршал. Той се реализира за западните държави. Западна Европа е наричана Маршализирана Европа.

Планът довежда до окончателно разделяне на Европа – два типа пазарна (западна) и социалистическа икономика. По това време има 4 окупационни зони в Германия – Американска, Английска, Френска, Съветска. Английската и американската част се обединяват – създавайки Бизония. По – късно Бизония и френската окупационна зона се обединяват, тогава се създава ФРГ - през април 1949г. През октомври месец 1949г е основана ГДР, когато СССР предава властта на ГЕСП - източногерманска сталинистка партия.