Пазарна икономика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пазарната икономика е икономическа постройка, при която повечето от разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи на стоки и услуги. тя често се противопоставя по смисъл на плановата икономика, при която разпределянето на ресурсите се определя централизирано (от правителствена агенция).

Макар пазарната икономика често да се равнопоставя с чиста форма на капитализма, то това не винаги е вярно. Тя често позволява правителствена намеса с цел поправка на провал в пазарите. Ключовата разлика между пазарната и плановата икономика е именно количеството на подобно вмешателство. Пример: ако правителство се нуждае от определено количество стомана, то в пазарната икономика то ще събере средтва чрез данъци и такси и ще купи продукта на пазарни цени; при планово стопанство, правителството директно ще поръча производството на стоманата.

Точното количество позволена правителствена намеса си остава спорен въпрос. Повечето поддръжници на пазарите вярват, че правителството има легитимна роля в определянето и налагането на правилата в пазарите. Дори по-спорен е въпросът за ролята на държавата в даването определена насока на икономиката и справянето с етичните въпроси, произтичащи от този вид социална постройка. Примери са появяването на неравностойни приходи за различни прослойки от обществото, протекционизма като национална политика, контрол върху финансовите пазари (чрез лихвените проценти) и други.

През 80-те години на XXв, повечето планови икономики в света опитват да поемат пътя на преход към пазарна икономика. В Съветския съюз този процес е познат като перестройка, докато в китайската икономическа реформа целта е създаването на „социална пазарна икономика“.

[редактиране] Вижте също

• Свободен пазар
• Смесена икономика
• Социална пазарна икономика
• Неолиберализъм
• Минархизъм
• Подаръчна икономика („gift economy“ на английски)
• Финансов пазар