Пазарна икономика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пазарната икономика е икономическа постройка, при която повечето от разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи на стоки и услуги. тя често се противопоставя по смисъл на плановата икономика, при която разпределянето на ресурсите се определя централизирано (от правителствена агенция).
Макар пазарната икономика често да се равнопоставя с чиста форма на капитализма, то това не винаги е вярно. Тя често позволява правителствена намеса с цел поправка на провал в пазарите. Ключовата разлика между пазарната и плановата икономика е именно количеството на подобно вмешателство. Пример: ако правителство се нуждае от определено количество стомана, то в пазарната икономика то ще събере средтва чрез данъци и такси и ще купи продукта на пазарни цени; при планово стопанство, правителството директно ще поръча производството на стоманата.
Точното количество позволена правителствена намеса си остава спорен въпрос. Повечето поддръжници на пазарите вярват, че правителството има легитимна роля в определянето и налагането на правилата в пазарите. Дори по-спорен е въпросът за ролята на държавата в даването определена насока на икономиката и справянето с етичните въпроси, произтичащи от този вид социална постройка. Примери са появяването на неравностойни приходи за различни прослойки от обществото, протекционизма като национална политика, контрол върху финансовите пазари (чрез лихвените проценти) и други.
През 80-те години на XXв, повечето планови икономики в света опитват да поемат пътя на преход към пазарна икономика. В Съветския съюз този процес е познат като перестройка, докато в китайската икономическа реформа целта е създаването на „социална пазарна икономика“.
[редактиране] Вижте също
- Свободен пазар
- Смесена икономика
- Социална пазарна икономика
- Неолиберализъм
- Минархизъм
- Подаръчна икономика („gift economy“ на английски)
- Финансов пазар
