Осиновяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител–дете. Това е юридическият път, ко който тези две лица се свързват както по произход. Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто обем зависи от вида осиновяване — пълно или непълно. Осиновяването не е нито договор, нито сделка; това е специфичен правен способ за създаване на отношения равни по последиците си на кръвните отношения. В бългаското право материята се урежда със Семейния кодекс. Това един изключително хуманен институт на правото, с голямо емоционално и обществено значение. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство.

[редактиране] Видове осиновяване

Според чл.61, ал.2 от Семейния кодекс пълно осиновяване е налице, когато „между осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини-от друга страна възникват права и задължения както между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват“. От текста в закона става ясно, че след акта на пълно осиновяване родител на детето става осиновителят, а рождените родители (ако са известни) се заличават от регистрите. На детето се издава нов Акт за раждане, в който за родител се вписва осиновителят. Интересното тук е, че съпругът(та) на осиновителя не става родител на осиновеното дете независимо, че се иска неговото съгласие за осиновяването. Между последния и осиновеното дете възниква връзка на сватовство от първа степен, той или тя стават втора майка, респ. втори баща на детето.

Непълно осиновяване е налице, когато възникват отношения като роднини по произход между осиновителя от една страна и осиновения и неговите низходящи от друга, но осиновеният запазва връзката си с рожденните си родители, не се създава нов акт за раждане, а само се отбелязва осиновяването. Разликата, е че рождените родители не наследяват осиновения, а роднините на осиновителя нямат права и задължения към осиновения.

[редактиране] Условия за осиновяване

• Възраст: Не може да бъде осиновявано лице, което е навършило 18 години. Минималната разлика между осиновен и осиновител трябва да бъде 15 години. От правилото за разлика от 15 години се допуска едно изключение — когато съпруг осиновява рождено дете на своя съпруг.

• Забрана за двойно осиновяване: Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи.

• Забрана за осиновяване между роднини: Забранено е осиновяването между роднини по права линия и между братя и сестри. От това правило се допуска узключение, когато баба или дядо могат да осиновят свой внук, но само ако внука е роден извън брак или когато са починали единия или двамата родители.

• Съгласие за осиновяване: За да се пристъпи към осиновяване трябва да се получи съгласието на немалък кръг от лица, това са осиновяващия, осиновявания (ако е навършил 14 години, като изслушването му се провежда по правилата на Закона за закрила на детето), родителите на осиновяваният (ако са известни), съпрузите и на осиновяващия и на осиновявания. Законът поставя условие съгласието на майката на осиновявания да е дадено най-малко 14 дни след раждането, което е израз на родителските й права и засяга моралните страни на въпроса.