Ми-4

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мил Ми-4

Предназначение
Предназначение:	транспортен
Приет на въоръжение:	1952 г.
Силова установка
Двигател (и):	1 x АШ-82В
Мощност:	1 x 1700 к.с. (1250 kW)
Тактико-технически данни
Височина (с носещия винт):	4,4 м.
Дължина:	25,02 м.
Ширина:	2 м.
Диаметър на нос. винт:	21 м.
Диаметър на опаш. винт:	3,6 м.
Максимална скорост:	185 км/ч.
Крайсерска скорост:	160 км/ч.
Тегло (празен):	5 100 кг.
Макс. полетна маса:	7 550 кг.
Макс. полезен товар:	1 600 кг.
Макс. скороподемност:	5,6 м/с.
Таван на полета:	5 500 м.
Далечина на полета:	500 км.
Далечина на полета (с доп. резервоари):	660 км.
Екипаж:	2 души
Въоръжение
Картечница:	1 х ТКВ-481 (200 п.)
Ракети:	* 4 ПТУР “Фаланга” или * 16 НУРС С-5

Ми-4 е военно-транспортен хеликоптер, създадено от ОКБ "Мил", Русия. Машината е произвеждан по лиценз в Китай под обозначението Z-5.

[редактиране] История

През октомври 1951 г. съветското правителство издава постановление за разработването на нов военнотранспортен хеликоптер с повишена товароподемност. Разработването, изпитанията и започването на серийното производство е осъществено в рекордно кратък срок - в течение на една година.

През юни 1952 г. първият опитен модел, обозначен като “ВД-12” (рус. вертолет десантный - 12 мест), е готов. Производството е организирано до края на същата година. Новата машина получава обозначението Ми-4.

Новият модел прилича в голяма степен по външен вид и летателни качества на американския хеликоптер YH-19. В началото на 1953 г. са произведени първите серийни хеликоптери, които постъпват на въоръжение в Съветската армия. Хеликоптерът е в състояние да превозва товари с маса до 120 кг. Побира 12 десантчици в пълно бойно снаряжение и оръдие с калибър 57 мм.

Ми-4 се произвежда серийно в периода 1953 – 1966 г. от хеликоптерния завод в гр. Казан. За този период са произведени общо около 3 200 машини от различни модификации. Близо 700 от тях са експортирани в различни страни по света.

В периода 1958 – 1979 г. Ми-4 се произвежда по лиценз в Китай под обозначението “Z-5”. В Китай са построени общо 545 машини.

[редактиране] Тактико-технически характеристики

Хеликоптерът Ми-4 е изпълнен по едновинтова схема с опашен рулеви винт, снабден е с бутален двигател и четириропорно шаси. Фюзелажът е с конструкция монокок. Двигателят е монтиран под наклон в носовата част, като двуместната кабина е разположена над него.

Фюзелажът е с дължина 25.02 м, ширина – 2 м и височина до главния носещ винт – 4.4 м. В централната му част е разположена кабината с размери 4.15 х 1.70 х 1.6 м, с обем от 16 куб. м. В задната част на кабината е монтиран люк с размери 1.86 х 1.6 м и спускаща се товарна рампа. На левия борд на кабината е монтирана врата с размери 0.9 х 1.45 м. Кабината побира 12 десантчици с пълно бойно снаряжение.

От 1957 г. на Ми-4 е монтирана система за външно окачване на товари с маса до 1200 кг. В носовата част на фюзелажа, под товарната кабина е разположена остъклена в предната си част гондола за стрелец. В гондолата е вградена 12.7 мм картечница ТКВ-481 с колиматорен прицел.

Шасито на машината е четириопорно, неприбиращо се по време на полет. Опорите са с маслено-въздушни амортисьори и пневматични спирачки. Предните колела са самоориентиращи се, а в края на опашната конзола е монтирана подпора с въздушен амортисьор.

Носещият винт е четиривитлов с диаметър 21 м. Витлата са закрепени шарнирно към главата с монтирани фрикционни демпфери. От 1960 г. витлата са с правоъгълна форма, погледнати фронтално, и се изготвят от метални сплави с пресовани лонжерони от алуминиев сплави. Рулевият винт е тривитлов, с диаметър 3.6 м.

Силовата установка се състои от 14-цилиндров звездообразен двигател АШ-82В, с принудително въздушно охлаждане, с мощност от 1 700 к.с. (1250 КВ). Двигателят е монтиран под наклон в носовата част на машината, като са предвидени два странични капака за обслужването му. От двете страни на фюзелажа са монтирани въздухозаборници с осеви вентилатори.

Трансмисията се състои от главен редуктор с муфа за свободния ход, със самостоятелна смазочна система, междинен редуктор, редуктор на рулевия винт, съединителни валове и спирачни механизми на носещия винт. Скоростта на въртене на вала при излитане е 198 об/мин, а при номинален режим пада до 178 об/мин.

Горивната система се състои от бензинов резервоар с вместимост от 1000 л., разположен в специален защитен контейнер в централната част на фюзелажа. Има възможност за монтиране в товарния отсек на допълнителен резервоар с вместимост 275 л.

Смазочната система се състои от маслен радиатор охлаждан от вентилатора на двигателя и маслен резервоар с вместимост от 65 л.

Системата за управление е бустерна, с хидроусилватели по четирите канала, дублирана е с пружинни натоварващи механизми.

Летателното оборудване позволява полети през деня и нощта , както и сложни метеорологични условия. То включва: радиостанция РСИХ-3М, радиокомпас АРК-5, радиовисотомер РВ-2, РЛС “СРО” и разговорно устройство СПУ-2.

[редактиране] Въоръжение

Въоръжението на хеликоптера включва:

- 12.7 мм картечница, монтирана в автоматизирана установка НУВ-1, с боекомплект 200 патрона. -- 4 ПТУР “Фаланга” или

- 16 НУРС от типа С-5 или

- 4 авиобомби с калибър 250 кг.

[редактиране] Бойно използване

Ми-4 е широко използван във Въоръжените сили на СССР и Русия. През 60-те години ВВС формират авиационни полкове, всеки от които е въоръжен със 60 хеликоптера Ми-4. Прз 1956 г. е използван при военните действия в Унгария, през 1962 г. – в Индия, през 1965 г. – в Пакистан, а по-късно – в Ирак и Етиопия. През 2000 г. ВВС на различни страни все още използват около 500 хеликоптера Ми-4. От тях около 350 са в ВВС на Китай.

[редактиране] Модификации

Ми-4А

На базата на Ми-4 са разработени моножество варианти и модификации, по-известни от които са:

Ми-4А – транспортно-десантен хеликоптер. В периода 1967 - 1968 г. около 200 машините са преоборудвани до Ми-4АВ.
Ми-4АВ – хеликоптер за непосредствена поддръжка на Сухопътни войски. Снабден с 6 възела за окачване на различни типове въоръжение: авиобомби, 57 мм НУРС и ПТУР “Фаланга”. На базата на Ми-4АВ са разработени различни модификации – ПУ на бойните действия на СВ, миночистач, летящ кран, хеликоптер за създаване на ЕМ смущения и линейка.
Ми-4Л – хеликоптер за противопожарна борба. Предназначен за борба с горски пожари.
Ми-4М – противокорабен вертолет, приет на въоръжение във ВМС през 1963 г. Въоръжен с ХАС “Баку”, магнитометър “АПМ-60”, 18 радиоакустични буя “РГНБ” и 100 дълбочинни бомби “ПЛАБ-МК”.
Ми-4МЕ – експортен вариант на Ми-4М предназначен за експорт. Разработен през 1963 г.
Ми-4П – граждански хеликоптер за превоз на 10 пътници и 200 кг. товар.
Ми-4ПС – патрулно-спасителен хеликоптер. Въоръжен с РЛС “Рубин-В”, УКВ радиокомпас, радиокомпас “АРК-54”, автопилот “АП-81”, допълнителни горивни резервояар, спасителна лодка и надуваеми балонети.
Ми-4С – патрулно-спасителен хеликоптер, предназначен за нуждите на ВВС и ВМС, снабден съсъ спасителна лебедка с товароподемност 156 кг.
Ми-4СХ – селскостопански великоптер.
Ми-4Т – хеликоптер-торпедоносец. Въоръжен с авиационни торпеда “АТ-1”, прицелно устройство “НКПБ-7”, антена “СПАРУ-55” и оптически прицел “ОРБ-1”. Макс. далечина на полета до 500 км.
Z-5 - модификация на Ми-4 произвеждана по лиценз в Китай. В периода 1958 – 1979 г. с произведени общо 545 машини.