Ми-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мил Ми-1

Предназначение
Предназначение:	многоцелеви
Приет на въоръжение:	1951 г.
Силова установка
Двигател (и):	1 x АИ-26В
Мощност:	535 к.с. ( 423 kW)
Тактико-технически данни
Височина:	3,28 м (до главата на нос. винт)
Дължина:	12,05 м.
Ширина:	1,29 м.
Диаметър на нос. винт:	14,32 м.
Диаметър на опаш. винт:	2,50 м.
Максимална скорост:	190 км/ч.
Крайсерска скорост:	149 км/ч.
Тегло (празен):	1 900 кг.
Макс. полетна маса:	2 550 кг.
Макс. товар:	650 кг.
Макс. скороподемност:	5,3 м/с.
Далечина на полета:	360 км.
Таван на полета:	3 000 м.
Далечина на полета (с доп. резервоари):	500 км.
Екипаж:	1 човек
Пътници:	3 души
Въоръжение
Оръдие:	?
Ракети:	?

Многоцелевият хеликоптер Ми-1 е първият хеликоптер създаден от съветското конструкторско бюро "Мил". Вертолетът се произвежда от края на 1950 г. и е ескпортиран в Албания, Алжир, Афганистан, България, Германия, Египет, Ирак, Китай, Корея, Куба, Монголия, Полша, Румъния, Сирия, СССР, Финландия, Унгария и Чехословакия. По класификацията на НАТО машината е обозначена като "Hare".

[редактиране] История

Работата по създаването на първия съветски хеликоптер започва в края на 1947 г. под ръководствот на талантливия руски конструктор Михаил Л. Мил, който предлага най-сполучлив проект на лек многоцелеви хеликоптер с военно и гражданско предназначение.

Първоначално в Централния аеро и хидроинжинерен институт (ЦАГИ) е проектиран и построен хеликоптерен модел за аеродинамично изследване на носещите винтове в мащаб 1:1. На така изградената система е изпробван и първият експериментален модел, който получава обозначението ГМ-1. Впоследствие в авиационните заводи в Киев са произведени три опитни образци. Първият от тях лети за първи път 28 септември 1948 г. Държавните изпитания започват на 10 септември 1949 г., а на 21 февруари 1950 г. прототипът е одобрен за серийно производство под името МИ-1.

Серийното производство започва в края на 1950 г. в Московския хеликоптерен завод. Впоследсвие, през 1952 г., серийното производство е прехвърлено в Казан, а през 1954 г. започва паралелно производство и в Оренбург и Ростов. От 1957 г. МИ-1 се произвежда в Полша по лиценз. В периода 1950 – 1960 г. са построени 2 500 машини от които 300 в Полша.

По своите летателни характеристики МИ-1 се приближава до американския модел S-51 и английски Bristol 171. За високите летателни характеристики на МИ-1 свидетелстват установените в периода 1958 – 1968 г. 27 международни рекорда. Хеликоптерът е разпространен в много страни по света. Близо около 100 машини остават в експолатация до 2000 г.

[редактиране] Тактико-технически характеристики

Хеликоптерът Ми-1 е изпълнен по едновинтова носеща схема с рулеви винт, снабден с бутален двигател и триопорно шаси.

Фюзелажът е изграден от алуминиеви сплави и има размери: дължина - 12,05 м., ширина – 1,29 м. и височина до главата на носещия винт – 3,28 м. В кабината седалката на пилота е разположена отпред, а зад нея има 2 места за пътници. В учебно-тренировъчния вариант отзад е разположена седалката за инструктора. На всеки от страничните бордове има по една врата, отваряща се шарнирно назад.

Шасито е триопорно и неприбиращо се по време на полет. Предното му колело е единично самоориентиращо се. Разстоянието между предните и задните опори е 3,2 м, при база на главните опори с носещите колела 3,29 м. На края на опашната конзола е разположена предпазна опора, която предпазва рулевия винт от удар в земята.

Носещия винт е тривитлов с диаметър 14,32 м., с шарнирно закрепване на витлата към главата при наличието на монтирани фрикционни демпфери. Витлата са със смесена конструкция и са изградени от стоманени тръбни лонжерони с дървен пълнеж и обшивка от импрегнирано платно. Имат трапецовидна форма и променлива дебелина по дължината на профила. Последните модификации са с изцяло метални витла с правоъгълна форма и с пресовани лобжерони от алуминиеви сплави. Рулевият винт е тривитлов с диаметър 2,5 м. и трапецовидни дървени витла.

Двигателят е бутален тип “АИ-26В”, седемцилиндров, звездообразен с мощност 575 к.с. (423 kW). Монтиран е хоризонтално и е снабден с ъглови редуктори и вентилатори за принудително охлаждане.

Трансмисията се състои от главен редуктор с муфа за сцепление, междинен редуктор и редуктор на рулевия винт, валове и спирачен механизъм на носещия винт. Скоростта на въртене на вала на носещия винт е 232 об/мин, а на рулевия – 2050 об/мин.

Горивната система включва резервоар с вместимост 240 л., възможност за монтаж на допълнителен резервоар с вместимост 160 л.

Системата за управление е механична, с твърдо подаване на механизмите за колективната стъпка на витлата и пневматична за циклично управление. Управлението на стабилизаторите става с обща ръчка стъпка-газ, която също е с твърдо подаване на механизмите. В системата са включени разтоварващи пружинни механизми.

Летателното оборудването осигурява пилотиране по всяко време на деня и нощта, а също и при сложни метеорологични условия. Витлата на носещия и рулевия винт и предното стъкло на хеликоптера са снабдени с противообледеняваща система.

[редактиране] Модификации

SМ-1 произвеждан в Полша

Ми-1 - базова машина, екипажът се състои от един пилот.
Ми-1 НХ – транспортно-пътническ модификация, за превоз на пасажери и поща.
Ми-1П – модификация за обслужване на риболовните флотилии, снабдена с плаващо шаси.
Санитарна – със странично монтирани гондоли на фюзелажа за превоз на болни и пострадали и медицинска апаратура. Производството започва през 1954 г.
Селско стопанска – с монтиран апаратура за борба с вредители (2х250 л. резервоара и система за разпръскване).
Ми-1У - учебно-тренировъчна модификация, с дублирано управление и седалка за инсруктора.
SM-1 - пороизвеждан в Полша по лиценз Ми-1.