Мидуей (битка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битката при атола Мидуей се състои на 4 юни 1942 година и е една от най-значителните морски битки на Втората световна война. Флота на САЩ побеждава обединения флот на Япония, който атакува атолът Мидуей, което е повратен момент във войната в Тихия океан. Обединеният флот на Япония, губи 4 тежки самолетоносача, 250 самолета и най-добрите си пилоти с което загубва възможностите си да действа извън зоната на прикритие на бреговата авиация.

[редактиране] Преди битката

Макар и да няма единно мнение за причините, накарали японците да атакуват атолът Мидуей, е прието да се смята, че от страна на японския флот цел на операцията е била унищожаването на американските самолетоносачи и окончателното разгромяване на Тихоокеанския флот на САЩ. За изпълнение на операцията са сформирани няколко военноморски съединения с общо около 200 кораба под главното командване на адмирал Изохору Ямамото. Те включват 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 разрушителя, 21 подводници и 15 транпортни кораби с 5000 десантници. По план десантът на Мидуей трябвало да стане рано сутринта на 7 юни. Американците разполагат в района на Мидуей с 3 самолетоносача, 13 крайцера, 28 разрушителя и 19 подводници под командването на адмирал Нимиц.

Важно за крайния изход на сражението се оказва способността на американците да разбият японските кодове, което дава възможност на американското командване да узнае предварително за придвижването на японските кораби и тяхната крайна цел. Освен това американците разполагат с радиолокационни системи, каквито японците нямат на корабите си. Подценяването на противника и неоправданата твърда убеденост на японците, че той ще бъде изненадан, се явяват главна причина за поражението им.

[редактиране] Ход на сражението

На разсъмване на 4 юни японските палубни самолети бомбардират базата на Мидуей и нанасят сериозни повреди. Когато японските самолети се връщат на корабите си за да се превъоръжат с бомби за наземни цели за повторна атака са открити американските самолетоносачи. Командващият основното японско самолетоносачно съединение адмирал Нагумо взема решение да нанесе удар по американските кораби. Това налага самолетите да се превъоръжат с торпеда.

Американски самолети над "Микума"

Американците нападат японците с торпедоносците "Дивастейтър" от самолетоносачите "Ентърпрайз" и "Хорнет". Японците свалят 35 от 41 торпедоносци и нито едно торпедо не достига до целта. Атаката им обаче заангажира вниманието на японските изтребители и те не забелязват групата от 37 пикиращи бомбардировачи "Даунтлес", които атакуват японските кораби от височина около шест хиляди метра без да срещнат сериозна съпротива. В резултат на атаката са засегнати тежко самолетоносачите "Акаги", "Кага" и "Сорю", на палубите на които са струпани много бомби и торпеда, с които се превъоръжават самолетите. Те се запалват и в резултат на силните експлозии. "Кага" и "Сорю" потъват още същата вечер.

Самолетите от оцелелия японски самолетоносач "Хирю" двукратно атакуват американския самолетоносач "Йорктаун", който е улучен фатално, но остава на вода. В същото време втората вълна от американски самолети атакува "Хирю", който също се подпалва и по-късно потъва. Безнадежно повреденият "Акаги" е потопен с торпеда от японците сутринта на 5 юни.

На 5 и 6 юни американската подводница "Тембор" и американски самолети атакуват последователно японските тежки крайцери "Микума" и "Могами", които се сблъскват. "Микума" е потопен, а "Могами" получава тежки повреди, но успява да се добере до пристанище.

На 6 юни японската подводница J-168 забелязва горящия "Йорктаун", около който се въртят няколко разрушители. Тя изстрелва четири торпеда. Две от тях се забиват в самолетоносача и той се преобръща. Третото торпедо разсича разрушителя "Хамън" на две и той също потъва. Това са единствените американски кораби, потопени в сражението.

Загубвайки 4 тежки самолетоносача, главнокомандващият японския флот адмирал Ямамото се отказва от борбата, макар че под негово командване остават повече от 100 бойни кораба и е могъл да формира един нов самолетоносачен отряд със значителна ударна сила.

[редактиране] Резултати

По време на сражението край Мидуей японските и американските линейни кораби и крайцери не дават нито един изстрел от тежката си артилерия, тъй като са на разстояние няколко стотин километра един от друг. Борбата се води само от самолетите.

Загубите на японците съставят 4 тежки самолетоносача, 1 тежък крайцер, 250 самолета и около 2500 души, сред които и най-опитните пилоти на японската палубна авиация. Американците губят 1 тежък самолетоносач, 1 разрушител, 150 самолета, 307 човека. Япония губи завинаги инициативата и е принудена да премине към отбрана.

Битката при Мидуей показва, че самолетоносачът става основен боен кораб и самолетите му решават изхода на сраженията.